Инж. Папукчийски, навлязоха ли в активна фаза на строителство железопътните обекти у нас, които се реализират с финансиране от ЕС? Какъв етап на изпълнение достигнаха най-големите проекти на НКЖИ?
През двата програмни периода по оперативните програми „Транспорт 2007 – 2013“ и „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“) са завършени по-голяма част от строителните дейности по жп направление София – Бургас. Целият участък е разделен на 4 големи проекта, които от своя страна се изграждат на подучастъци. Жп отсечката София – Елин Пелин в момента е в процес на изпълнение и очакваме тази линия да бъде завършена през април 2021 г. Относно жп трасето Елин Пелин – Костенец много проблеми от най-различно естество забавиха изпълнението на проекта. През февруари 2019 г. беше обявено класирането на участниците в търга, в резултат на което има подадени общо 10 бр. жалби за трите подучастъка. Към настоящия момент решенията на Комисията за защита на конкуренцията се обжалват пред Върховния административен съд. Всички решения на ВАС, които не подлежат на обжалване, се очаква да бъдат факт съвсем скоро.
По направлението Пловдив – Бургас дейностите по модернизацията на железен път, контактна мрежа и системи за сигнализация и телекомуникации в жп участък Пловдив – Бургас, предвидени в обхвата на проект „Рехабилитация на железопътната линия Пловдив – Бургас, Фаза 2”, ще бъдат изцяло завършени до края на 2023 г.
Модернизацията на жп отсечка Стралджа – Церковски е завършена успешно през април 2018 г. За жп отсечката Скутаре – Оризово към момента се осъществява предаване на обекта от изпълнителя на възложителя. В ход е подписване на актове Образец 16. Сега се извършва включване на системите за сигнализация и телекомуникации в участъка в пробна експлоатация. В началото на октомври подписахме договор с избрания изпълнител за проектиране и изграждане на системи за сигнализация и телекомуникации по железопътната линия Пловдив – Бургас. Този месец предстои подписване на договор за изпълнението на „Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово” .
За реализирането на тези проекти неведнъж сме говорили. Искам да подчертая какво предстои в Северна България. В настоящия програмен период с европейско финансиране ще се изгражда осигурителна техника в участъка Русе – Каспичан, като процедурите за строителство на железния път вече са стартирали. На етап проектиране е модернизацията на жп възли Горна Оряховица, Русе, Варна, диспечерско управление в Горна Оряховица и модернизация на жп линията от Мездра до Горна Оряховица. Немалка част от инвестициите на НКЖИ са насочени към Искърското дефиле, и то в жп участъка София – Мездра, където на следващ етап предвиждаме да направим диспечерско управление и съответно повишаване на скоростите и намаляване на времето за пътуване. От Мездра до Варна скоростта на движение на влаковете ще е 120 – 130 км/ч, като на места в правите отсечки ще достига 160 км/ч.
Вашите читатели знаят, че железопътният транспорт е най-безопасният и зелен, че не само не произвежда вредни емисии, но съществено намалява натовареността на автомагистралите и пътищата. В тази връзка има с какво да се похвалим – постигнахме добри резултати при прехвърлянето на тировете на релси от граница до граница, и мога да кажа, че за последната една година Интермодален терминал Пловдив е завишил изпълнението на програмата и трафик-прогнозите с почти 120%. На практика това означава, че само в рамките на месец по магистралата от Свиленград до Пловдив се движат над 2200 тира по-малко. Това е съвсем реално намаляване на рисковете от произшествия и опазване на околната среда чрез намаляване на вредните въглеродни емисии.
Има ли рискови проекти, които обмисляте да фазирате, и с какви алтернативни проекти разполагате, за да усвоите напълно паричния ресурс от ЕС за жп?
Нито един от планираните за изпълнение проекти през настоящия програмен период няма да отпадне, включително финансираните по Механизма за свързване на Европа (МСЕ), не само тези по „ОПТТИ 2014 – 2020“. Поради забавянето на началото на строителството вероятно ще се наложи намаляване на обхвата за изпълнение през периода 2014 – 2020 г. и прехвърляне на част от дейностите в следващия 2021 – 2027 г. Към момента не може да се определи кои проекти и каква част от тях ще бъдат фазирани, докато не излязат и последните решения на ВАС по обжалванията.
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ като всеки голям бенефициент има сериозни проблеми с провеждането на процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП) за мащабни обекти. Това е процес, който сам по себе си е тежък и продължителен. Знаете, че системата за обжалване в един период беше блокирала всичките ни проекти и това доведе до финансови загуби и значителен риск за реализирането им. НКЖИ инициира необходимите мерки с промяна в ЗОП и сега сме в очакване за финализиране на почти всички обявени процедури за големите проекти, като някои от тях вече приключиха с решенията на ВАС в наша полза. Териториално-административните процедури за одобрение на ПУП също са тромави и доведоха до значително забавяне. Линейният характер на железопътните обекти за строителство изисква изключително много процедури за отчуждавания, чиито обем е предизвикателство сам по себе си.
Стараем се, съвместно с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, да намалим риска от забавяне на този етап от проектите.
Проект ,,Модернизация на железопътния участък „Септември – Пловдив и изграждане на 4 бр. пътни надлези“, изпълнен по „ОПТТИ 2014 – 2020“, беше отличен от ЕК. Какво беше оценено като положително от Комисията и реализирате ли подобни проекти в момента?
Една от основните цели на политиката на сближаване на ЕС е да се създаде по-добра свързаност в Европа чрез инвестиции в железопътни и пътни връзки и развитие на модерна и по-безопасна транспортна инфраструктура. От ЕК беше оценена решителността на НКЖИ за подобряване на жп транспорта в България. Конкретният проект е за 4 бр. пътни надлези, но до края на програмния период ще бъдат реализирани още 39. Целта ни е да премахнем пресичанията на железопътна и пътна инфраструктура. По този начин ще гарантираме по-безопасна жп инфраструктура и ще можем да създадем възможност за по-бърза и конкурентна железница.
Започна подготовката на проекта за модернизация на жп линията между София и границата с Република Северна Македония. Откъде ще търсите финансиране за реализацията му и кога може да започне тя?
Да, в процес на изпълнение е „Подготовка на проект „Модернизация на железопътната линия Радомир – Гюешево – граница с Република Македония“ по 2 обособени позиции. Средствата са осигурени от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“. След приключване на подготвителния етап ще се търсят възможности за финансиране на строителството с национални средства и/или чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове в следващия програмен период 2021 – 2027 г.
За какви други проекти ще търсите финансиране през следващия програмен период?
Планирането на следващия програмен период е пряко свързано с приключването на настоящия 2014 – 2020 г. Както споменах, поради забавянето на началото на строителството вероятно ще се наложи намаляване на обхвата за изпълнение през този програмен период и прехвърляне на част от дейностите за 2021 – 2027 г. Това зависи от последните решения на ВАС по обжалванията.
Започнаха ремонтите на големите софийски гари, има ли дейности или планове за модернизация на други такива обекти в страната?
Железопътните гари и гаровите комплекси са местата, където хората имат пряк контакт с жп инфраструктура и затова сме длъжни да ги приведем в удобен и приличен вид. Полагаме огромни усилия в тази посока.
По Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ ще бъдат реконструирани общо 6 гарови комплекса – Карнобат, Подуяне, Искър, Казичене, Стара Загора и Нова Загора. Индикативната стойност за всички обекти е приблизително 30 млн. лв.
Жп гара Карнобат не е ремонтирана повече от 33 г. – от самото й построяване. Срокът за изпълнение на строителните работи е 24 месеца. Ще бъде извършено пълно архитектурно обновяване, отговарящо на всички европейски изисквания за енергийна ефективност, техническа безопасност и достъпна среда с изграждане на асансьори, рампи и визуална комуникация. Дейностите включват и конструктивно усилване на елементи на сградата, и подмяна на покривната конструкция, на инсталации и т.н. Такива ще бъдат и резултатите от реконструкцията на останалите обекти Подуяне, Искър и Казичене – създаване на благоприятна, безопасна и достъпна среда за пътниците и персонала на територията на гарата.
Предстои сключване на договор с избрания изпълнител на реконструкцията на гаров комплекс Стара Загора. На приемното здание през годините са извършвани само частични спешни ремонти, крайно недостатъчни за поддържане на техническото му състояние в нормални параметри. До средата на 2020 г. се надяваме да стартира и ремонтът на гара Нова Загора. Поради стратегическото си място комплексът е изключително важен за железопътната инфраструктура у нас. През жп гарата преминават три направления – към Богданово, към Бургас (Ямбол, Карнобат, Бургас) и към Стара Загора (Стара Загора, Пловдив, София). Реконструкцията включва строителство на изцяло ново приемно здание, модернизация на перони и коловози и изграждане на нова вертикална планировка с прилежащ паркинг.
В обхвата на проект „Пловдив – Бургас, Фаза 2“ ще бъде извършена рехабилитация на приемните здания на гарите Маноле, Белозем, Чирпан и Зимница. Ще бъде изградено ново приемно здание на гара Оризово, както и осветление и навес за пътници с места за сядане на спирки Опълченец, Черна гора, Свобода, Самуилово и Спасово.
С изпълнение на проекта за модернизация на железопътната линия София – Пловдив: жп участък Елин Пелин – Костенец, ще бъдат реконструирани приемните здания Елин Пелин и Ихтиман и пероните на 2 съществуващи спирки – Стамболово и Немирово, и ще се направят нови спирки Побит камък и Веринско.
Със средства от републиканския бюджет в размер на 500 000 лв. са сключени договори за изготвяне на инвестиционни проекти на жп гари Ямбол, Айтос, Стамболийски, Шумен и Септември. Към момента е стартирана модернизацията на Айтос, като до средата на 2020 г. е планирано да започне и тази на останалите.
Предвиждаме изготвяне на инвестиционни проекти и възлагане на ремонтните дейности по тях за жп гарите Червен бряг, Левски и Търговище. Индикативната им стойност ще надхвърли 4 000 000 лв. от националния бюджет.
Тази седмица инициирахте кръгла маса с представители на висши технически училища, включително и чуждестранни, по повод недостига на висококвалифицирани кадри в жп бранша. Доколко този проблем е свързан с изпълнението на Вашите проекти?
Липсата на достатъчно кадри е свързана не толкова с реализацията на проектите, въпреки че изпълнителите им изпитват същите трудности, колкото с последващата им експлоатация от НКЖИ.
След завършване на строителството по железопътните трасета те се въвеждат в експлоатация и поддържането им се извършва от специализираните поделения на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ съгласно тяхната компетенция. Става дума за ново поколение осигурителна техника, маршрутно-компютърни централизации в гарите, ETCS – европейска система за контрол на влаковете, ниво 1, система за автоматична блокировка с броячи на оси без проходни светофори, тягови подстанции 110/25 kV от необслужваем тип с дистанционно управление SKADA и много други нови технологии в нашия сектор. Острата нужда от кадри, които да могат да работят с новите технологии, се усеща сега, а какво ще правим след 5, 10, 20 години?
Този огромен проблем обсъждахме наскоро и се радвам, че получихме разбиране от ръководствата на техническите училища и университети и ще продължим постоянен прагматичен диалог с тях. Очакванията са за инвестиции от над 3 млрд. евро в жп инфраструктурата, трябва да решим въпроса как ще експлоатираме и управляваме новите трасета.
НКЖИ е член на Камарата на строителите в България и ако доскоро споделяхме с колегите, че се гордеем, че благодарение и на нашите проекти се вдига нивото на експертизата на всички в строителния бранш, сега сме притеснени за последващото развитие на вече построеното. Убеден съм, че тези тревоги не са само в жп бранша, бихме участвали с желание в една по-широка дискусия по тази тема.
