Камарата на строителите в България подкрепи разработвания от Агенция „Пътна инфраструктура“ проект за разделяне на движението през Кресненското дефиле при изграждането на най-сложния участък от автомагистрала „Струма“ между Крупник и Кресна. Това стана чрез Декларация в подкрепа на проектното решение с обход от изход само с едно изнесено извън дефилето платно, която бе подписана на дискусионен форум от представителите на 7 браншови пътни асоциации, 7 неправителствени и екологични сдружения и академичните среди – БАН, Университетът за архитектура, строителство и геодезия и Минно-геоложкия университет. Проектът за „двойно преминаване” през Кресненското дефиле – еднопосочно по съществуващия път към Кулата и по ново трасе, източно от дефилето в посока към София, бе обявен от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на годишния форум на Камарата миналата седмица. На пресконференцията след подписване на декларацията за пореден път председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Лазар Лазаров подчерта, че забавянето на строителството на пътя през Кресненското дефиле е пагубно за човешкия живот и природата, а излишното лутане ще доведе до увеличаване на жертвите и до катастрофални последици за икономиката ни, защото ако не се завърши изцяло проектът, ще трябва да връщаме над 1 млрд. лв. и за вече изградените отсечки от АМ „Струма“. По думите му проектното решение за източен вариант не е идеалният, но е оптималният от гледна точка и на екологията, и на техническото изпълнение. Проектът предвижда едната посока на движение – от Кресна към Симитли, да минава по настоящето трасе, което ще бъде ремонтирано, а другото платно – от Симитли до Кресна да бъде изнесено в източна посока по изцяло нов терен, който преминава около селата Брежани, Стара Кресна и Ощава, с предвидени тунели, 7 виадукта, 14 по-малки съоръжения, подпорни стени и др. Пътят ще е двулентов като при изкачванията ще има три ленти. Двете трасета ще бъдат резервни едно на друго и при инцидент ще има възможност за прехвърляне на движението от единия към другия път, както и връзки с населените места в района. Планът е първо да бъде изградено новото трасе, а след това да се рехабилитира настоящото. Според инж. Лазаров има възможност до 2020-2021 г. участъкът от Крупник до Кресна да бъде завършен и с това да приключи доизграждането на цялата автомагистрала „Струма“. Според представителите на браншовите организации и академичната общност предлаганият вариант е оптимално решение и е необходимо обединяване на усилията, за да може всички процедури по одобрение и реалното стартиране на обекта да се ускори. Председателят на УС на Камарата на строителите в България инж. Светослав Глосов подчерта, че непрестанното търсене и обсъждане на варианти, повечето от които са напълно неприложими в сегашните условия, блокират работата по проекта в участъка на Кресненското дефиле. Д-р Николай Иванов, председател на Сдружение „Българска браншова асоциация Пътна безопасност“ отбеляза от своя страна по време на дискусията, че за последните 16 години над 100 души са загинали при катастрофи в Кресненското дефиле, а загубите за икономиката на страната достигат 1,5 – 2 млрд. лева. Д-р Иванов съобщи, че Асоциация „Пътна безопасност“ подкрепя безусловно проекта и апелира за по-бързо строителство на участъка. В декларацията се посочва, че рискът от неизпълнение на лот 3 на АМ „Струма“ в участъка на Кресненското дефиле е много голям, ако дискусиите за трасето продължават и това е реална заплаха за устойчивостта на целия инвестиционен проект АМ „Струма“, в това число и за готовите вече участъци, финансирани по ОП „Транспорт 2007-2013 г.“, и за тези, които се изграждат в настоящия програмен период по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020 г.” Весела ПЕТРОВА
Източник: http://www.focus-news.net, 28.09.2016г.
