Въпросите зададе Михаил Рангелов
– Господин Папукчийски, какви са краткосрочните мерки за повишаване на безопасността, които ще предприемете като нов директор?
– Предвиждаме изграждане на 20 нови жп прелеза. Планирана е и подмяна на осигурителната инсталация на гара Синдел и гара Горна Оряховица – пътническа. По 9та линия ще наблегнем върху участъка Русе – Каспичан. Там се подготвяме да кандидатстваме по приоритетна ос 4 по ОПТТИ, за да можем да подменим всички осигурителни системи. Това са първите мерки, които предвиждаме да се изпълнят в Северна България. Ще продължим да изграждаме оптичната свързаност от Горна Оряховица – направление Шумен и Варна. Комбинирано с ремонта по линията Русе – Каспичан, тази оптика ще ни даде възможност за изграждане на модерна система за управление.
– Една от сериозните мерки за безопасността е автоматичната локомотивна сигнализация. Какво ще предприемете за въвеждането й в постоянна експлоатация?
– В напълно модернизирания участък Пловдив- Свиленград е инсталирана системата ETCS – европейската система за контрол на скоростта на влаковете, която вероятно имате предвид. Предстои въвеждането и в експлоатация в участъка Септември- Пловдив. До края на програмния период тази система, която в най-голяма степен игнорира възможността от човешка грешка, ще бъде инсталирана и по трасето София – Септември и Пловдив-Бургас. Системата е предвидена и при модернизацията на 9-та линия / Русе –Варна/ в участъка Русе –Каспичан.
Разбира се, възниква въпросът – как може да накараме превозвачите да оборудват локомотивите си с нея. Ние предоставяме тази услуга, като влаковете, които нямат необходимото оборудване са ограничени до по-ниска скорост – 130 км/час. Така съответният превозвач и инфраструктурата губи от неизползвания капацитет . За съжаление съществува и риска от човешка грешка.
– Една от критиките към компанията досега бе, че се затваряха цели жп участъци заради ремонтите, което блокираше превозите по тях с дни. Каква ще е Вашата политика за т.нар. „прозорци“?
– Разпоредих на всички звена при изработване на технологиите за ремонтите при различните щабове и комисии да търсят минимизиране на прекъсванията по железния път. А това, което залагаме за пръв път е, при новите конкурси за строителство и ремонт в методиката да има един нов, доста сериозен коефициент. Той ще отчита плана на съответния кандидат да извърши дейността с минимално прекъсване на влаковото движение. Тези мерки ще дадат резултат.
– Тоест можем да кажем че в компанията се извършва обратно преминаване от строителна фирма към основните й функции?
– Ами да се замислим каква е основната дейност на дружеството – то предлага капацитет за използване на жп инфраструктурата, планира, управлява и ръководи влаковата работа.
Разбира се, че инфраструктурата няма как да не бъде поддържана. Тя трябва да бъде в едно добро състояние и именно за това са нужни прозорци за ремонти и модернизация. Те обаче трябва да бъдат така планирани, че да не нарушават основната дейност – тоест да не нарушават управлението на движението на влаковете и съответно да не оказват влияние върху Графика за движение на влаковете.
– Като стана дума за Графика за движение на влаковете явно има резерви. Какво постигнахте за краткото време, откакто поехте дружеството?
– Ами просто седнахме с колегите от БДЖ – Пътнически и БДЖ – Товарни превози и направихме една оптимизация. Ефектът се вижда – за 40 дни ние стигнахме 90 – 95% изпълнение на графика за движение на влаковете. При положение, че преди това се говореше за 72-77 процентово изпълнение. Но трябва железопътните оператори, както и железопътната инфраструктура да разберат, че услугата, която предлагат, я предлагат заедно.
– Като че ли обаче в последните години се наблюдаваше едно доста голямо разминаване на позициите между НКЖИ и БДЖ?
– По-скоро може да се говори за липса на комуникация. При това на всички нива. Като че ли имаше една такава нагласа, че на железопътния пазар ние не сме колеги, а конкуренти. А това е абсурдно. Надявам се обаче тези нагласи да останат в миналото.
– Можем ли да очакваме промяна на инфраструктурните такси?
– Ние подготвяме нова методика за инфраструктурните такси. Тя обаче подлежи на коментар. Няма да налагаме решения силово и едностранно. Методиката трябва да бъде обсъдена и ние очакваме да чуем мнението както на БДЖ, така и на частните превозвачи. И не става дума само за таксите. Трябва да е ясно, че ние имаме модернизирани участъци, които трябва да бъдат правилно експлоатирани със съответната техника. Всяка неправилна експлоатация води до непълно използване на капацитета на мрежата и по-бързото и амортизиране.Но решенията трябва да се вземат заедно, ние предлагаме общ продукт.
– Какво е състоянието на проекта за интермодалния терминал в Пловдив и кои са следващите проекти, които подготвя НКЖИ?
– Интермодалният терминал в Пловдив тази седмица получи Акт 16, очакваме всеки момент да получим разрешението за ползване. В момента се подготвя стартиране на процедурите за участъка Костенец- Септември, финансиран от Механизъм за свързване на Европа и участъка Елин Пелин – Костенец, който се финансира от ОПТТИ. Последният е изключително тежък обект, с изграждането на множество съоръжения като тунели и мостове. Специално за този търг очаквам кандидатите да са сериозни фирми, тъй като изискванията за строителството са много високи.
– През миналата година имаше сериозна полемика по кои направления трябва да се използват средствата за развитие на жп мрежата. Какво е Вашето мнение?
– Приоритет категорично е Изток-Запад. Там са съсредоточени и усилията ни в момента. Оста Юг – Север през София и Видин ние не можем да я развиваме самостоятелно. Не можем да кажем на румънските колеги какво да започнат да строят. Нито на железопътните оператори да започнат да возят през Дунав мост – 2, защото сме решили да развиваме инфраструктурата. Това е проект, който може да започне единствено ,ако всички участващи страни в него са заинтересовани.
– Миналата година открихте ремонтирана Централна гара – София, която можем да кажем, че е лицето на железницата. Какво можем да очакваме от нея?
– На първо място всички очакваме повече пътникопоток. Виждате, че условията, които предлагаме в нея са доста по-добри.Направихме проверка на качеството на ремонтните дейности и фирмата-изпълнител отстранява появилите се нередности в рамките на гаранционния период на ремонта. Поддържането на чистотата е от изключителна важност за приветливия вид на гарата, освен нашите усилия, призоваваме и пътниците да пазят повече помещенията и пероните.
Тези дни разговаряхме с ръководството на Община София да регламентират таксиметровите превози около гарата, много е неприятно, когато един човек пристигне от провинцията за сравнително скромна сума и попадне на такси, което , за да го закара до някоя болница например поиска 4 пъти повече пари от цената на билета. Надяваме се на бързо решение. Това също е част от комфорта на пътниците.
– Кога ще почустват пътниците подобренията в жп инфраструктурата?
– Ами то вече се усеща в новопостроените участъци, както и в реконструираните гари. Давам за пример участъка Септември – Пловдив, на който проект бях ръководител. Трафикът от гара Стамболийски до Пловдив е сериозно увеличен и причина за това е намаляването на времепътуването. Очакваме увеличение на пътниците по линията София – Бургас, където параметрите на пътуването са чувствително подобрени. Навсякъде обаче стигаме до проблема с наличието на подходящ тягов железопътен състав. Виждаме, че в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията има воля за бързо и дългосрочно решение на този въпрос. Ние сме подготвили всички необходими стъпки в рамките на този програмен период линиите София – Бургас и София – Свиленград да могат да се експлоатират със скорост 160 км/ч.
– Какво е положението с участъка София – Волуяк. Там се изгражда частен интермодален терминал, чиито собственици вече коментираха положително за дейността и помощта, която НКЖИ им оказва?
– Предстои изпълнението на проекта София – Волуяк. Колкото до разботата ни с операторите – ние правим всичко възможно да привлечем товари към железопътния транспорт. Това обаче не може да става едностранно само от наша страна, а чрез съвместна дейност с бизнеса, какъвто е случая с Волуяк. Ще се радваме да помагаме по всякакъв начин за увеличаването на товарите, защото това означава и по-високи приходи от инфраструктурни такси за нашата компания.
