Болезнената тема за преструктурирането на БДЖ отново стана актуална тази седмица заради очакваното отпускане на 172 млн. лв. от държавния бюджет за погасяване на задължения на компанията, натрупани преди присъединяването към ЕС. Това става ясно от писмо от Главна дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия (ЕК) до министъра на транспорта, в което се казва, че ЕК смята за допустима такава държавна помощ. Въпросът е доколко поредната държавна инжекция ще помогне на (де факто) отдавна фалиралата държавна компания или е поредното прахосване на бюджетни средства.
Очакваната държавна помощ ще погаси една малка част от дългове на БДЖ. Към края на юни 2013 г. – последните данни за задълженията на държавните предприятия, с които разполагаме на база заявление за достъп до информация до МФ, задълженията на цялата група БДЖ, която включва "Холдинг БДЖ" , "БДЖ – Пътнически превози" и "БДЖ – Товарни превози", са 996 млн. лева, като 59% от всички задължения се падат на холдинга, 28% – на дружеството за пътнически превози, и останалите – на товарните превози. Съпоставен с общия размер на задълженията, дългът, който ще се погаси с държавната помощ (172 млн. лв.), е едва 17%. Много е вероятно този дял да е дори по-малко, тъй като няма яснота дали тази сума включва и натрупани лихви (или само главница). Освен това групата нито за момент не е спирала да трупа задължения и най-вероятно те вече превишават 1 млрд. лв. Спрямо края на 2010 г., т.е. само за 2 години и половина, дълговете на холдинга и двете дружества (за пътнически и товарни превози) са нараснали със 183 млн. лв., или с повече, отколкото се планира да бъде погасеният дълг с помощта на държавна помощ. Основният виновник за нарастването е "БДЖ – Пътнически превози", макар и товарните превози също да отчитат повече дълговетe.
В същото време превозните услуги, които компанията предоставя, очевидно стават все по-малко привлекателни за потребителите, както личи от значително намалелия обем превозени товари и брой пътници между 2000 г. и 2012 г. – около 2 пъти през 2012 г. спрямо 2000 г.
Всяко предприятие следи за успешното си представяне чрез информацията за приходите и разходите, финансовите резултати и задълженията си. Значителното превишаване на разходите спрямо приходите на една частна фирма рискува да я фалира.
БДЖ е класическа илюстрация на липсата на стимули за успешно управление на бизнеса, присъщи на държавната собственост, както и добър пример за това, че липсата на преки конкуренти не означава непременно просперитет за държавния монополист в даден сектор. Напротив – липсата на конкуренция и "празния чек" от държавата води до застой, тъй като повишаването на ефективността се превръща във функция на политическата воля на управляващите. Управление, при което няма механизъм за поемане на отговорност, не може да бъде ефективно, а за съжаление това се потвърждава за пореден път както от БДЖ, така и от други държавни предприятия (например – държавните енергийни дружества).
За реформи в жп сектора се говори от дълго време, но реалните действия в тази насока са трудно начинание, което нито едно от последните правителства не намери политическата дързост да предприеме. Показателен е фактът, че огромната част от проблемите са същите, които констатирахме в представено през 2010 г. изследване на ИПИ "Извън релси", което анализира развитието на жп транспорта в България за 2000 – 2009 г. Неефективната работа с раздут щат (по думите на служебния министър на транспорта само общата администрация на БДЖ е около 1100 души) при провеждането на социална политика през цените на пътническите превози няма как да доведе до оптимално разпределение на ресурси. И този път ще се субсидира неефикасна дейност, а сметката ще се връчи отново на данъкоплатците.
Facebook
За предизборното "шоу в ефир" няма невинни
Коментар на Даниел Смилов за предизборния дебат от Пловдив в петък по bTV, напуснат от представителите на Реформаторския блок и Патриотичния фронт
"Битката за Пловдив" вече ясно показа, че този "формат" на предизборна дискусия не работи, а и е унизителен за всички – за гражданите най-вече. Би Ти Ви чрез Хекимян (водещият Антон Хекимян) бел.ред.), пробваха в ефир обяснението, че "това е нивото на българската политика". Явно те "отразяват" нещата такива, каквито са. Това твърдение, освен че не е вярно, е и опасно, защото раздухва недоверието в политиката изобщо, отвращава хората от нея.
А не е вярно по следните причини:
– "форматът" е направен така, че да окуражава партиите да докарат викачи, мегафони и кресливи политици, за да стане "шоу" в ефир;
– няма ясни правила и регламент, поради което всички говорят едновременно, изнервят се, губят приличие;
– дори много концентриран, професионален и авторитетен водещ би се загубил в подобен формат – загубването се усилва при отсъствието на подобни качества;
– форматът дава предимство на популистки формации от Бареков тип – не случайно той беше изобретен от новия политик. Би Ти Ви са копирали едно към едно умотворението – само кофата с отходни аргументи липсва засега.
Най-проблематична обаче е предпоставеното заключение, което водещият натрапва по всяко време независимо от темата и въпроса. Това заключение е: "Какво ще ми говорите, вижте тези хора колко са бедни и необразовани, парите им не стигат, какво ще направите веднага." Отговорите, които се очаква да дадат политиците, са: "Давам веднага 1000 лева, обувам ботушите и отивам да рина тиня, отказвам се от държавна субсидия…"
И разговорът става като между идиоти – инфантилно и профанно отношение към политиката, неразбиране на нейната елементарна същност.
Би Ти Ви са прави в едно. Партиите у нас нямат сили да се противопоставят на едно такова отношение към политиката – дори често с удоволствие му се поддават. Но тази неспособност не сваля и отговорността на телевизиите и т.н. – като медии, които формират мнението на мнозинството от хората в страната. Да дадеш най-гледаното време за подобен род събитие е решение на телевизиите и те трябва да са наясно, че с такъв тип решения дават предимство на един вид политика пред друг. В случая дават предимство на арогантния популизъм пред всичко по-смислено.
Така че "нивото" на политиката в страната не е просто факт, който медиите отразяват. Това ниво се влияе и от техните решения. Медии и партии са скачени съдове в съвременната политика, понякога те дори раждат хибриди като "Атака", НФСБ и ББЦ. Така че когато медии се извиняват с "нивото" на партиите, те всъщност критикуват и собственото си "ниво".
Източник: Capital.bg
