На официална церемония в сградата на Агенция „Пътна Инфраструктура“ бе открита паметна плоча на инж. Стамен Стаменов – строител на едни от най-големите инфраструктурни обекти в съвременна България. На откриването присъстваха ръководители в АПИ, председателя на Научно-техническия съюз по транспорт инж. Ясен Ишев, председателят на Форум за балкански транспорт и инфраструктура и бивш транспортен министър Петър Мутафчиев и други.
ИНЖ. СТАМЕН Г. СТАМЕНОВ
Стамен Георгиев Стаменов е роден на 10.07.1927 г. в с. Литаково, Софийски окръг, един от бисерите на китния Ботевградски край, носещ богатите традиции на българщината и борческия дух на деди и прадеди.
Основното си образование завършва в родното си село, а гимназия в Ботевград. След завършването на гимназия през 1946 г. постъпва в Държавното Железопътно училище към Министерството на железниците, пощите и телеграфите, сега Висше транспортно училище „Тодор Каблешков” със специалност „Строителство и поддържане на ж.п. пътища”.
От месец септември 1948 г. е стажант по строителството на подбалканската ж.п. линия в строителна секция „Долно Камарци“. През 1949 г. остава на постоянна работа, най-напред като техник, а след това като помощник технически ръководител на един от големите ж.п. тунели „Гълъбец” и моста при Буново. През 1950 г. е технически ръководител и ръководител на смяна в строителството на тунела.
След завършването на подбалканската ж.п. линия от 01.01.1952 г. е назначен в Управление строителство на транспорта на длъжността „качествен контрол”.
От 1954 г. е началник на строителен район за строителството на ж.п. линия Вакарел–Чукурово, укрепване на ж.п. линията Перник–Волуяк и други важни транспортни обекти.
От 1955 г. е назначен в Іви строителен район към УСТС за началник на „Производствен отдел”, а след това за старши инженер. През този период участва най-активно в строителството на втори жп коловоз на линията София–Мездра като отговорник за строителството на съпътстващите тунели и мостове. Тук той е раняван при срутването на скелето на голямия дъгов мост край Лакатник.
През 1964 завършва задочно ИСИ /УАСГ/ със специалност „транспортно строителство” и
е назначен за инструктор в отдел „Транспорт и Строителство” на ЦК на БКП наблюдаващ работата на Главно управление на пътищата и строителството по транспорта.
През 1968 г. е зам. генерален директор на СО „Трансстрой” (бившето Управление строителство по транспорта). Като такъв работи до м. март 1970 г., когато е избран за секретар по строителството в Софиййския ГК на БКП с отговорната задача да придвижи напред големите инфраструктурни проекти на София изискващи висока степен на координация – новата централна жп гара, новите градски магистрали Цариградско и Ботевградско шосе, идейниите проекти за Столично метро и ново летище.
През месец ноември 1973 г е назначен за зам. министър на транспорта и началник на Главно управление на пътищата, а през месец април 1976 г е вече първи зам. министър на транспорта и началник на Главно управление на пътищата. През цялото това време отговаря за работата на цялото строителство на Министерство на транспорта и транспортната инфраструктура.
Като ръководител на различни нива участва непосредствено в строителството на важни национални обекти, като: Удвояване на главните ж.п. линии на страната и електрификация на железниците, строителството на Корабостроителния завод – Варна, строителството на фериботния комплекс „Варна – Иличовск”, на най-голям мост на Балканския полуостров за времето си – „Аспарухов мост”. Поставя началото на автомагистралното строителство с първия автомагистрален участък на „Хемус” с уникалните виадукти „Бебреш“ и „Коренишки дол“, както и на автомагистрала „Тракия” и на редица железопътни и пътни обекти. Под негово ръководство в този период се осъществи качественото израстване на пътното и железопътното дело и цялостната транспортна инфраструктура в България . Изградиха се и въведоха в експлоатация над 275 км автомагистрали, в строителство бяха над нови 100 км и стотиците километри железни и асфалтови пътища и други съоръжения, защищаващи с успех високия международен авторитет на пътното дело и транспортния отрасъл у нас.
Това са реперите на неговото израстване, които са чудесен пример за сегашното и идните поколения пътни и железопътни инженери и строители.
Целият жизнен път на инж.Стамен Стаменов преминава в активен и всеотдаен труд, творчески устрем и ентусиазъм, посветен на решаването на проблемите на нашата страна и подобряване живота на хората. На всеки пост, който заема през годините в административната йерархия е ознаменуван с изграждането на нови транспортни обекти, които преобразиха нашата транспортна инфраструктура. Трудолюбив, скромен, честен и искрен във взаимоотношенията си с хората, с неизмеримо творческо дръзновение с мъдрост и всеотдаване той е е пример за подражание на идните поколения.
Посветил се на пътното и железопътното дело, и транспортното строителство, целия му трудов път с едно възходящо развитие на професионалист, самоотвержен и всеотдаен ръководител и гражданин, пренебрегнал личните си интереси пред дълга към родината и в служба на обществото. През всичките тези години е и международно признат експерт с тежка дума в областта на пътното и железопътното дело.
Ненадминат организатор, отличен професионалист, намиращ винаги най-рационалните, технически и организационни решения, той с право може да се нарече „Строител на съвременна България“.
През 1952 г. е награден със Златен орден на труда”, през 1969 г. „Червено знаме на труда”, през 1976 г. „Герой на социалистическия труд”, през 1977 г. „Народна Република България” – първа степен и много трудови отличия и медали.
Признание и венец на творчески труд на инж.Стаменов са връчените редица вътрешни и международни ордени и отличия, сред които централно място заема удостояването с високото звание “Герой на социалистическия труд”.
Любовта му към професията продължи и след освобождаването му от поста в Министерство на транспорта и ГУП на 05.02.1990 г., когато се пенсионира, но продължи да работи като консултант по пътното строителство, както и на различни длъжности, като председател на надзорния съвет в „Метрополитен” София. От 1995 г. и до кончината си през 2013 г бе управител на фирма „Три Ес” ЕООД, която извършва консултантски услуги и упражнява строителен контрол на обекти от транспортната и пътна инфраструктура.
През цялата си трудова дейност активно участва в дейността на НТС по транспорта и като ръководител на различни нива съдейства за рационално използване на научно-техническия потенциал при проектирането и изграждането на транспортната инфраструктура.
Носител е на “Златна значка на ФНТС”.
