Пътна помощ или кожодерство?

Белчо Цанев

Протестът на фирми за пътна помощ на 24 март насочи за първи път от години насам обществения фокус върху една традиционно подминавана тема – за цените и качеството на предлаганите от тях услуги.

Във вторник преди обяд представители на сектор „Пътна помощ“ излязоха на протест на входа на София от автомагистрала „Тракия“ заради съмнения за непрозрачно финансиране и използване на публични финансови средства от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

„От август миналата година в нашия бранш излезе информация, че след обществена поръчка има сключен договор с една-единствена фирма, която да обслужва републиканската пътна мрежа с пътна помощ. Много колеги се чудеха какво се случва и едва след разследването на Антикорупционния фонд преди месец разбрахме за какво източване на държавни средства става въпрос.” Това коментира организаторът на протеста Енчо Андонов. Според него действията на АПИ водят до монопол, в резултат на което много фирми за пътна помощ са пред фалит. Предвид предизборната обстановка Андонов обяви, че протестът не е политически.

Припомняме, че на 25 февруари 2026 г. разследване на Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) разкри схема за превъзлагане на дейности по пътна поддръжка, по която се отклоняват над 7 милиона евро на месец. Според него от 2025 г. АПИ е превъзложила на фирма “Юнит Асист” ЕООД предоставянето на денонощна безплатна пътна помощ. От своя страна тя пък превъзлага част от дейността на други фирми.

От АКФ посочват, че за пръв път информация за безплатната пътна помощ се появява публично в отговор на директора на АПИ инж. Йордан Вълчев пред Народното събрание през ноември 2025 г. От него става ясно, че държавата предоставя услугата от лятото на 2025 г.

От АКФ посочват, че „въпреки значителните суми, които вероятно са изплащани за предоставянето на услугата”, няма данни тя реално да е била ползвана от гражданите.

Разбира се, нямаме никакви основания да смятаме, че така изнесените информации не отговарят на истината. Напротив! Затова очакваме съответните държавни органи да направят пълна проверка на фактите и при установени нарушения даподведат под отговорност виновните.

Веднага обаче се натъкваме на

едно сериозно противоречие,

в което изпадат шефовете на протестиращите фирми за пътна помощ.

От една страна официално се твърди, че няма информация държавната безплатна пътна помощ, осъществявана от АПИ чрез „Юнит Асист” и нейните подизпълнители, да е била предоставяна на закъсали на пътя. Именно поради това се смята, че изплащаните от АПИ средства към нея и надолу по веригата ощетяват фиска с по над 7 млн. евро месечно.

От друга страна обаче тази уж изобщо непредоставяна безплатна пътна помощ оказвала сериозен натиск върху по-малките фирми, като им ограничавала конкуренцията и създавала риск от фалити в сектора.

Странно как услуга, за която се твърди, че реално не се предоставя, може да окаже какъвто и да било натиск върху фирмите и дори да ги ощети?!

Ако „Юнит Асист” не репатрира повредени автомобили, то значи не е никакъв конкурент на пазара, следователно всички повредени на пътя автомобили остават за бранша и той няма абсолютно никакъв проблем!

Освен това тук ще предложим на читателите един

друг, по-различен  поглед по темата

кой и как изпълнява услугата пътна помощ у нас.

Направихме си труда да проверим в регистъра колко фирми за пътна помощ са регистрирани в България. Задачата се оказа трудна. Фирмите са стотици – толкова много, че е невъзможно да се преброят в регистъра. Само в област Благоевград регистрираните действащи фирми за пътна помощ са 40, а в Бургаска област – 51.

Ще кажете, че това са две от най-големите области у нас. Тогава нека видим една малка по територия област, каквато е Перник, например. Регистърът сочи, че действащите в момента фирми за пътна помощ там са 42. Дори в Смолянска област, през която не преминава кой знае колко натоварен трафик, са регистрирани 26 фирми за пътна помощ.

А само в София и Софийска област действат 304 фирми за пътна помощ!

Така само в посочените 5 области са регистрирани

463 действащи фирми за пътна помощ.

Стотици дружества с хиляди репатраци са регистрирани в Пловдивска област, както и в останалите региони на страната. Ако много от тях са регистрирани с по 1-2 репатрака, то има и такива с по над 20.

Да ви прилича това на загиващ бранш, заплашен от фалити?

Нека видим обаче и какви услуги предоставят на закъсалите по пътищата на родината автомобили тези стотици фирми за пътна помощ.

Не е нужно да търсим много – интернет и особено социалните мрежи гъмжат от споделени проблеми на хора, ползвали пътна помощ.

Особено известен става случай от 29 април 2025 г., когато шофьор самокатастрофира на магистрала „Тракия“ на 5 километра преди София до разклона за Лозен. Двама възрастни в колата са ранени тежко и откарани в болница. За репатриране на пострадалия автомобил водачът звъни на фирма за пътна помощ, която му иска 1000 лв. до София. Това му се вижда много, той търси в интернет други фирми и звъни. От една се съгласяват да превозят повредената кола срещу 800 лв. При поискване на документ за платената сума от фирмата му обясняват, че в такъв случай трябва да начислят ДДС и сумата скача на 960 лева. Подчертаваме – става въпрос за 5 км до София и евентуално още толкова в града. 960 лв. за 10 км репатриране на лек автомобил!

По 96 лв. на километър!

Или по 80 лв, ако водачът се съгласи да поддържаш сивия сектор в държавата!

Но защо да ровим в интернет, като можем да се опрем на личен опит!

Лично на автора му се случи преди години колата му да изгасне в края на тунел „Правешки ханове” на магистрала „Хемус”. След около час без да е викан пристигна репатрак на пътна помощ. Без дори да погледне под капака на двигателя водачът му обяви, че срещу 440 лв. ще превози колата до София. Разстоянието от тунела до столицата е около 55 километра. За сравнение – по онова време минималната заплата беше 240 лв., а средните заплати – 700 лева. Та тогава викнах приятел от София, който вдигна капака на двигателя и отстрани за 15 минути проблема.  

Мой приятел се оплака, че е имал доста проблеми с пътна помощ. Последният път преди няколко месеца пука гума на магистрала „Тракия”.  След звънене на разни фирми най-добрата оферта, която получил, е 300 лв. (153 евро) за смяна на гумата с резервната, и то – най-рано след час.

Ясно е, че тъй като хората в авариралите автомобили

са притиснати от нуждата

и обикновено се намират в тежка ситуация – със семействата си, с малки деца или болни родители, в жега, студ или дъжд, фирмите за пътна помощ ги притискат безчовечно, за да изцедят от тях максимални средства.

Тук съществува и друг проблем. Дори и да са сами и да не бързат заникъде, водачите на авариралите автомобили нямат право да остават в аварийните ленти на магистралите с часове, тъй като това е опасно. Помним доста случаи, в които спрели в аварийната лента автомобили са били ударени. Така на 13 юли 2025 г. съпрузи на 48 и 46 години загинаха в автомобил, чакащ пътна помощ в аварийната лента на “Тракия”. Колата им е била пометена от миниван “Фолксваген”, пътуващ към Турция.

Да припомням ли и случая от магистрала „Хемус”, когато полицейски автомобил, спрял да окаже помощ на аварирала кола, беше пометен?!

Поради това чл.59 от Закона за движение по пътищата задължава водача „да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин”. Именно затова и полицейските патрулки притискат шофьорите възможно най-скоро да намерят фирма, която да репатрира повредените автомобили извън магистралата.

В обобщение бих искал да подчертая следното.

На фона на огромните суми и

рекетьорското поведение,

които от години прилагат голяма част от фирмите за пътна помощ у нас, създаването на безплатна пътна от държавата наистина е отлична идея. Това означава, че държавата започва да мисли за тези, които я поддържат със своите данъци и които плащат винетки, за да ползват пътищата. А както видяхме, навременно оказаната пътна помощ е част от безопасността.

Освен това, за предоставянето на безплатна държавната пътна помощ е посочен максимален срок, за който репатракът трябва да се появи до авариралия автомобил, за да го репатрира до първата безопасна точка. Нещо, за което голяма част от фирмите нехаят, а именно то е свързано както с безопасността на пътя, така и с удобството на клиентите.

За частната фирма обаче най-важното е да договори възможно най-висока цена, а ако тя не устройва водача на авариралия автомобил, той продължава да звъни на втора,трета, пета – докато намери някой, който да извози колата му. А освен загубата на време това създава и рискове.

Съвсем друго е ако има фирма, която по договор е задължена да дойде за определено време и да репатрира повредената кола до най-близката безопасна точка. А след това – нищо не пречи на водача й да се договаря с частните фирми за пътна помощ да доставят колата му до сервиз, пред къщи и пр. В този смисъл държавната безплатна пътна помощ не би могла да ограничи конкуренцията.

Тук е мястото да се постави въпроса и за

приемане на тарифи за максимална цена

на фирмите на пътна помощ! Какво е това 96 лева на километър! Репатриране плюс с предоставяне на черен хайвер и „Белуга”?!

Крайно време е дейността на фирмите за пътна помощ да се организира по модела на таксиметровите автомобили. Да бъде определена максимална тарифа за репатриране на километър, а който иска – да вози и под нея. Плюс да се постави условие за явяване на фирмите до повредения автомобил за определен срок, примерно – до 15 минути за магистралите, до 30 минути за първокласните пътища и до час – за останалите пътища.

А сега какво се получава? След толкова години държавата се опитва да вземе нещата в свои ръце, като предостави бърза и безплатна пътна помощ на хората, които си плащат винетките, но някои фирми скачат срещу това.

Скачат, защото ако има безплатна пътна помощ, те вече няма да могат да рекетират водачите за баснословни суми и да идват когато им е кеф.

Знае се, че всяко начало е трудно и със сигурност в държавната безплатна пътна помощ има неуредици. Хубавото е, че се повдига въпросът, за да може тези неуредици да се отсранят възможно най-скоро, за да бъде услугата наистина удобна и безплатна за всички водачи. А ако има нарушения – то виновните за тях да бъдат установени и наказани. На бива заради вредни практики да бъде убита една прекрасна идея в зародиша й!

Пътната помощ не бива да е въпрос на пазарлък, а на уредени взаимоотношения. Още повече, че става въпрос за хора, които си плащат винетките и имат право на бързо и безопасно обслужване от пътна помощ.