- Господин Мутафчиев, до каква степен са обосновани исканията на превозвачите, които протестират в момента?
- Когато се намираме в тежа икономическа криза с нарастваща инфлация е необходимо да се търсят пътищата, по които да бъде запазен бизнесът, както и доходите на българските граждани. Така че превозвачите имат основание да искат от правителството да разработи една антикризисна програма, която да им помогне. Такова задължение правителството има и към всички обикновени български граждани. Големият проблем в момента е, че България като част от Европа е под влияние на войната в Украйна. Развитието на този процес ще продължи да предизвиква негативни последици върху икономиката ни. Так че се надявам да се стигне до разумни предложения, които да подпомогнат автомобилния бранш в България, като се помисли и за други варианти, не само по отношение на цените на горивата. Трябва да се помогне на общините, които да финансират транспорта до малките населени места, където превозът е нерентабилен. Трябва да се създаде и законова възможност за промяна условията на дългосрочните договори на превозвачите с оглед на промените в текущата икономическа и политическа обстановка.
- Намаляване на цената на горивата по различни начини, включително и чрез промяна на акцизната ставка. Може ли това да се случи?
- Това, което имам като информация е, че правителството е предприело действия да иска от ЕС намаляване на акциза с 50%, включително като едно общо правило. Друг е въпросът дали Брюксел ще приеме такова предложение, но това е единствената възможност, при която цените могат да паднат надолу. При едно евентуално намаляване на акциза с 50% цените на горивата могат да бъдат намалени с 30 до 50 стотинки на литър гориво. Тази мярка обаче няма да е с дългосрочно влияние. Ако се предприемат действия от ЕС, които ще ограничат вноса на руски петрол, това със сигурност ще увеличи цената на горивата. При едно поскъпване с 1 лев, ефектът от намаления акциз ще се неутрализира, а цените ще се вдигнат примерно с 50 до 70 стотинки от сегашните нива. Така че трябва да се търсят трайни решения. А също така и гаранции от производителите и търговците на горива, че няма да злоупотребят с добрата воля на правителството по отношение намаляване на акциза и реално ще намалят цената на дизела и бензина.
- В интервю за нашия сайт Димитър Димитров от Камарата на превозвачите каза, че разликата между брента и руския петрол „Уралск“ от началото на войната е нарастнала от $1 на близо $30. Можем ли да говорим тогава, че има някакъв картел, за да се задържат цените на горивата на тези цени в момента?
- Да, тази разлика вече е около 20% между двата вида петрол. И е функция на държавата да провери защо цените са такива. Говори се, че „Лукойл“ работи не с 40% руски петрол, а много повече, като останалата част е пак такъв петрол, просто влиза през други фирми. Това обаче е работа на държавата да провери.
- Кой може да направи тази проверка? КЗК? НАП?
- КЗК също може да извърши такава проверка. За картела при горивата у нас се говори от дълго време. Имаше констатирани нарушения и изведнъж всичко се потули. Високите цени са факт. Разликите в цените при търговията на различните видове петрол на световния пазар, а също така и спадът на цената на петрола не винаги влияят върху цените на вътрешния пазар, което ме кара да се съмнявам, че подобен картел в този сектор е напълно възможен.
- И води до големи печалби?
- Резкият скок на цените на горивата безспорно доведе до сериозни печалби на търговците на горива. Те разполагаха с големи количества в акцизните складове на цени преди скока на петрола.
Опитвам се да направя паралел с пазара и цените на електроенергията след влизането на България в свободния енергиен пазар на ЕС, където ни набутаха и ни излъгаха от правителството на Бойко Борисов. Цените скочиха в пъти! Сегашното правителство защити регулираните цени на тока за българските граждани, а по настояване на бизнеса от големите печалби на производителите на електроенергия, държавата компенсира българския капитал с близо милиард и двеста лева. Може би, защото ТЕЦ-овете и АЕЦ Беляне са държавни предприятия?! И тук следва въпросът. А защо не се компенсират гражданите, бизнеса и превозвачите от свръхпечалбите на търговците на горива?! Има логика, нали?
- Друга тема, по която превозвачите открито изразяват недоволството си тол системата. Имат ли правото те да са недоволни от нея?
- Аз искам да ги попитам превозвачите защо не ни чуха, когато ги предупредихме какво предстои да се случи с тая система. Решаването на проблема е нова ефективна тол система! Това може да стане само ако тя бъде премахната и се наложи нов принцип, по който да се финансира ремонта на пътища. Сегашната система винаги ще генерира конфликти. Обратно – при постигането на едни добри правила може да се постигне ефективност, да се стимулира публично – частното партньорство, което ще гарантира много по-динамично и качествено развитие на нашата инфраструктура, включително строителството на голяма част от магистралите, както и процесите по ремонт и рехабилитация на съществуващите пътища. Решението го има – тол системата да остане върху транзитните пътища и магистралите, да се премахне винетната система изцяло, а от акциза на горивата да се изплаща поддръжката на цялата пътна инфраструктура – не само държавната, а и общинската. Тогава ще имаме една наистина справедлива система – който ползва най-много инфраструктурата да плаща повече.
- Трябва ли да се търси отговорност на тези, които създадоха сегашната тол система?
- Категорично! Вината е политическа! Защото неколкократно бяха предупреждавани правителството на ГЕРБ и държавните институции – най вече МРРБ, че тази система е неефективна, че създава условия дадени кръгове да бъдат облагодетелствани чрез т.нар. доставчик на услуги, както и чрез създаването на една голяма тромава и неефективна допълнителна администрация. Направи се изключително скъпа и сложна система за наблюдение чрез сателити, камери, но и чрез мобилни екипи. Бихте ли ми казали защо е необходим толкова голям и скъп контрол при положение, че няма чак толкова голям брой нарушения и глоби? Издръжката на цялата тази структура достигна близо 200 милиона лева. За сравнение приходите от всички винетки са близо 300 милиона. А от превозвачите и от транзитния трафик приходите са едва една трета от това.
Друг куриоз – самосвалите, които се ползват в строителството, често са претоварени и реално рушат най-много пътищата не плащат нищо, тъй като се движат основно по трети и втори клас пътища. Именно затова финансирането чрез акциза е най-справедливият вариант.
- Ще разбере ли и приеме ли обществото обаче едно такова финансиране чрез акциза?
- Въпрос на комуникация. Като предлагаш нещо, което е справедливо трябва да го обясниш добре на обществото, за да могат гражданите да го приемат.
- Какво ще се случи в България според Вас, ако ЕС приеме забрана за внос на руския петрол?
- Проблемът е сериозен. ЕС може да продължи политиката си на затягане на санкциите към Русия. Те ще влияят негативно върху икономиката на санкционираната страна, но тези действия влияят и ще влияят негативно и върху икономиката на европейските страни, лишавайки ги от ресурси за производство, а също така и от пазар. Виждаме, че и в страните от ЕС се развиват сериозни инфлационни процеси, поради което обедняват и гражданите на ЕС. Трябва да се търси подход на политическото представителство на Съюза за намиране на бърз изход от войната. Европа трябва да намери своето място като посредник между Русия и Украйна. Задачата е трудна! Русия няма да позволи да бъде поставена на колене. А и Украйна е в правото си да запази своята териториална цялост.
Трудно е да си представим обаче, че можем да постигнем политическа стабилност и сигурност, а също така и динамично икономическо развитие, ако ЕС не намери пътя за бъдещо сътрудничество в тези посоки с Русия, а също и с други страни, като Турция например, които имат утвърдено политическо и икономическо влияние в регионите.
- Рано или късно тази война ще свърши. В Украйна има разрушена инфраструктура за десетки милиарди долара по официална информация. Имаме ли готовност с транспортна и логистична инфраструктура да поемем натоварване от един нов „план Маршал“?
- България първо трябва да си извлече поуките от ситуацията, в която попаднахме – по отношение на икономиката, на енергетиката, на отбраната. Ние трябва да създадем първо план как да стабилизираме страната си. Разбира се, трябва да мислим и по какъв начин можем да участваме във възстановяването на Украйна. Спомняте си, че подобни амбиции имахме и при възстановяването на Ирак, но до конкретни действия не се стигна. Да се надяваме, че този път няма да стане така. Хубаво би било българската държава и българският бизнес да намери своето място и да участва във възстановяването на украинската държава.