Корупцията не се плаши от камера, а от наказания Нагли крадци са сваляли спирачки на влаковете, след което ги препродавали, защото един винтил за регулиране на налягането -мозъкът на спирачната система, струвал 8000 лв. нов. Основните подозрения на разследващите са, че тези кражби са дело на вътрешни хора, които знаят кое колко струва и как се сваля. И така излиза, че вътрешните кадри на железниците са доста добре квалифицирани и най-вече информирани. Те знаят, че един от един кабел, минаващ под купето на пътнически вагон , се изкарват 1500 лв., и знаят как може да се демонтира. Наясно са, че дори постоянно да се следи количеството нафта в локомотивите, то тя пак може да се източва, а липсата да се покрива с доливане на вода. И в крайна сметка излиза, че най-голяма конкуренция на малцинствените групи, плячкосващи желязото от БДЖ , са собствените служители на БДЖ . Всъщност, в железниците ситуацията наподобява тази в КАТ. 26 години очевидна корупция въпреки всички мерки и идеи за справяне с нея. Дори с камери в патрулките униформените пак взимат. По същия начин тонове нафта и части от вагони и локомотиви продължават да напускат депата, макар да има 24-часово наблюдение, пазачи, COT фирми, които пазят, GPS устройства. И едно държавно предприятие трупа ли, трупа загуби. После с пари на данъкоплатците те се покриват, за да бъде в крайна сметка една услуга социална, а служителите да продължават да си изнасят. И при катаджиите, и при жепейците държавата доказа, че е безсилна да се справи с корупцията, а докато четете този текст, някъде се източва жп гориво, а патрул прибира 20 лева за минаване на червено. Когато случайно тази операция бъде щракната от бдителен гражданин и качена във Фейсбук или пък някой от участниците в корупционната схема стане неудобен, някой гори. И на негово място идва нов. Влакът си продължава по старото разписание. Този влак осигури на някои жепейци със скромно възнаграждение по трудов договор мезонети и скъпи джипове. По същия начин, както сниманият катаджия Тръпков сега живее в скъпарска къща, която се води на тъщата и тъста му, цял живот гледали животни и успели в живота. Но проблемът на държавния влак , който влачи вагони с корупция и шуробаджанащина след себе си, е, че спира на доста гари в различни сфери от социалния живот. Честните пътници в него, които живеят по правилата, работят по правилата и си взимат винаги билет, стават все по-демотивирани от общия товар. И започват да се чудят кога и как да слязат, за да разнасят пици, да чистят къщи, да лепят плочки в Европа или просто за да си поемат малко свеж въздух.