Русе разбира от влакове

Русе е домът на първата железница на територията на България, още преди тя да се върне на картата като държава. Линията е свързвала крайдунавския град с Варна. Построена е през 60-те години на ХIХ век и пусната в експлоатация през 1866 г., а целта е била да съкрати пътят на каргото между Западна Европа и Истанбул по река Дунав.

По-малко известен факт около първата жп линия е, че заедно с нея британските инженери, работили по проекта, създават и завод за ремонти на подвижния железопътен състав, който да обслужва машините. Той също отваря врати през 1866 г.

153 години по-късно непрекият му наследник – фирмата „Експрес сервиз“, продължава тази дейност в Русе. Някои неща са се променили. Фирмата вече не се занимава само с ремонт и поддръжка на локомотиви, а и с изобретяването и изработката на собствени електрически машини, адаптирани за маневрена дейност, както и с предоставянето на маневрени услуги за други компании. Променили са се отношенията и с държавната железница: компанията работи само с частни клиенти и въпреки пречките, създавани от БДЖ.

Трудно начало

„Всякакви локомотиви са минали оттук – първо парни, после дизелови и накрая електрически. По време на пика си през 80-те години на ХХ век е имало 3000 човека, които са работили в завода“, разказа пред „Капитал“ мениджърът на „Експрес сервиз“ Цветелин Колев.

Компанията започва дейността си през 1998 г., когато мениджмънтът на Локомотивния и вагонен завод (ЛВЗ) в Русе е уволнен след непрозрачна приватизационна процедура, която изпраща социалистическия мастодонт първо в орбитата на „Мултигруп“, после и в ръцете на Васил Божков, а накрая – за скрап.

Човешкият капитал обаче остава и един от бившите мениджъри на ЛВЗ – Анастас Колев, баща на Цветелин, започва опити да спаси останките от завода и да го превърне отново в работещо предприятие.

„Те го изгониха от завода, защото вече реално нямаха нужда от професионален мениджмънт, за да правят далаверите си. Той обаче събра останалите кадърни хора и know-how-то, но пък нямахме капитал и започнахме от нивата“, разказва Цветелин Колев.

Проектът „Европа говори“ ще събере хора с различни политически възгледи от цяла Европа, за да разговарят лице в лице. Ако и вие искате да участвате, попълнете въпросника: