Европейската комисия определи като стратегическа ролята на железниците за социалното и икономическо развитие на страните-членки на ЕС.
Състоянието на железниците беше определено от ЕК като ключов фактор за свободното движение на хора и товари и за гарантиране както на търговския трафик така и на военната мобилност. Ускорено се развива мрежата от високоскоростни влакове между европейските столици и областните центрове. Подготвя се дългосрочна програма за увеличаване скоростта на влаковете до 200–250 км/ч поетапно до 2030 и 2050 г.
Къде сме ние?
Реално страната ни е изолирана от достъпа до европейската железопътна система за пътнически превози с изключение на някои железопътни услуги предлагани в част от съседните страни за поддържане илюзорната представа за транспортна свързаност на България с влак.
На първо място българските железници не разполагат с необходимите скорости и оборудване на граничните преходи по железопътната инфраструктура нито с подвижния железопътен състав и пътнически влакове за да се осъществява пътническа услуга до страните от ЕС според критериите за допускането ни в Шенген по суша.
Максималните скорости у нас са ограничени до 130 км/ч и реално са по-ниски от тези които бяха в края на миналия век поради изоставящата модернизация на железопътната инфраструктура. Това е особено важно за направленията които са част от TEN-T мрежата и свързват България с другите страни от ЕС. Ще доставяме пътнически влакове по НПВУ пътнически вагони в добро техническо състояние от DB.
Но за да използваме предимствата от свободното движение след приемането ни в Шенген по суша ни е необходима транспортна свързаност с европейската железопътна мрежа. Този въпрос не зависи само от нас. Процедурата е дълга и е необходимо решение от всички страни. Но най-важното е още сега да направим необходимото предложение пред компетентните европейски служби които се занимават с разработването на транспортна схема за международните пътнически влакове.
Ако нашата цел е да осигурим реална транспортна свързаност с европейската железопътна мрежа и да реализираме достъпно свободно движение за гражданското общество от България до страните – членки на ЕС и обратно си заслужава в името на тази европейска интеграционна цел да се жертва една „политическа кариера“ като не се допусне познатата за страната ни схема за „усвояване“ на средствата по европейските фондове.
Подкрепяме такова решение и вярваме че ще се осигурят всички необходими организационни инфраструктурни и технологични условия България да се възползва пълноценно от правото на достъп по суша в Шенген което ще бъде от огромна полза за гражданското общество и българската икономика.
