Споделеното пътуване на прицел или безсилие към сивия сектор?

 

Държавата може, но не иска да се справи със "сивия" бизнес, смята Галя Топалова

Преди два месеца автобусните превозвачи поискаха криминализиране на споделените пътувания и на сайтовете, свързани с тях, заради неконтролируемия и разрастващ се сив сектор в транспортния бранш. Основното им искане беше държавата да предприеме по-строги мерки за контрола над маршрутките, които превозват пътници по редовните линии на автобусите, таксуват ги на цената на билета, но укриват данъци.

В полезрението на превозите „на тъмно“ обаче попаднаха споделените пътувания, както и интернет платформите, чрез които хората могат да се свързват един с друг и да се уговарят да пътуват заедно. Проблемът на превозвачите е, че т.нар. „маршрутки-менте“ използват именно сайтовете и Фейсбук групите, за да разпространяват информация за редовни курсове, които провеждат до населените места. Така те отнемат редовните пътници на автобусите и ги конкурират нелоялно, като укриват доходите си.

Въпросът беше поставен пред отговорните институции и веднага бяха предприети законодателни инициативи. Промени в Закона за автомобилната администрация предвиждат ДАИ да се овласти и да упражнява контрол над споделените пътувания. Тя ще има правомощията да изисква данни и сведения от пътниците за това откъде се познават, дали са си разменили пари и така ще установява дали има нарушение, за което глобата е 1 500 лв.

От една страна това е мярка, която може да доведе до упражняването на по-строг контрол върху сивия сектор в транспортния бранш и по-конкретно върху превозите на пътници и товари. Едно решение, очаквано от години, на фона на досегашното безсилие на държавата. От друга страна обаче законопроектът буди и сериозни опасения, свързани с демократичните права на българските граждани.

От Българското либертарианско общество заплашиха, че привържениците на споделеното пътуване ще блокират парламента и няма да допуснат депутатите в сградата, ако промените бъдат приети от Транспортната комисия. Те смятат, че тази рестрикция за овластяване на ДАИ може да доведе до произвол, корупция и подпомагане на определени групи, които просто не симпатизират на конкуренцията.

Председателят на организацията Стоян Панчев заяви пред Economic.bg, че причината за готвените протести е тоталното изземване на свобода на гражданите при приемане на законовата инициатива. Тя ще отнеме правото на сдружаване и на свободна комуникация на хората. „Причината за всички тези ограничения са лобистки интереси, на които не им харесва да имат конкуренция от страна на тези групи и проформи за пътуване. Това е класически приом на властта, която иска да завземе още власт. Тя казва: „Дайте ни огромни правомощия, а ние обещаваме да ги прилагаме само срещу лошите“, коментира Панчев.

Действително от Комисията по транспорт уверяват, че ДАИ няма да извършва проверки за споделено пътуване на граждани в леките автомобили, а само на маршрутките, които са с 8+1 места за пътници. Изпълнителната агенция обаче и сега има право да ги проверява. Разликата е, че няма правомощия да разпитва третите лица (пътниците). Също така инспекторите имат право да спрат и проверят и леките автомобили, ако е подаден сигнал, че се извършва нерегламентиран превоз на пътници или товар. Правомощията обаче отварят вратичка органът да спира и разпитва пътниците във всяко едно превозно средство под предтекста, че има съмнения за извършване на незаконна дейност.

Йордан Арабаджиев от Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ) коментира пред Economic.bg, че има микробуси и маршрутки, които регулярно пътуват от точка до точка, събират пътници от гарите и след това не плащат данъци. Те се присъединяват към интернет платформите, за да информират потенциални пътници и чисто и просто развиват бизнес под прикритието на споделеното пътуване. Той също смята, че трябва ясно да се определи разликата между "сивия" бизнес и споделеното пътуване.

Председателят на Националното сдружение на автобусните превозвачи Галя Топалова заяви пред Economic.bg, че има начин нарушителите да бъдат разграничени. „Някои от тях пътуват всеки ден от точка до точка. Това са микробусите и маршрутките. Не говорим за това, че например вие сте си взели някой приятел, за да пътувате до Благоевград. Става дума за професия в сивия сектор, а той вече е над 50%. Има много автобусни фирми, които дори и в момента закриват линиите в цяла България, а и в чужбина“, коментира Топалова.

Тя посочи, че в последния месец погрешно се смята, че автобусните превозвачи искат забрана на сайтовете за споделено пътуване. Тяхното искане е да се разграничи търговска дейност от споделената икономика във въпросните платформи, тъй като нелегалните превозвачи разпространяват дейността си именно там.

 „Трябва да има ясни правила, които да регламентират какво ще правят тези микробуси, които се водят леки автомобили. Не може да нямат касов апарат и да превозват пътници безконтролно. Те не плащат нищо и често дори нямат застраховка“, отбеляза Галя Топалова. Според нея държавата може да спре сивия сектор, но не иска.

Засега предвидените глоби са 1 500 лв. при първо нарушение и 6 000 лв. при второ. Въпросът е как ще бъдат предпазени от злоупотреби пътуващите, които като граждани на демократична република са избрали да пътуват съвместно, дали промените няма да доведат до злоупотреба с власт и до корупция и това ли е правилната посока, за да бъде намалена нелоялната конкуренция.

В последните месеци автобусните превозвачи и привържениците на споделеното пътуване бяха противопоставяни, докато всъщност проблемът се корени в начинът, по който държавата реагира спрямо сивия сектор. Въпросът е безсилна ли е тя или просто не иска да се справи с нелегалните превози? Второто предположение е, че просто иска да удари споделената икономика, която всъщност се промотира от самата Европейска комисия като начин за пестене на средства и ресурси.

Източник: http://www.economic.bg, 05.07.2016г.