Нова класация оценява различните европейски държави и столици по отношение на цената и достъпността на обществения транспорт в тях.
Нов доклад на „Грийнпийс“ разкрива състоянието на обществения транспорт в 30 европейски държави.
Групата на кампанията класира държавите въз основа на четири критерия: улесняване на системите за продажба на билети, достъпност на абонаментните карти, отстъпки за социално слабите групи и ставки на ДДС. Докладът разглежда и отделните столици, като ги оценява въз основа на същите категории.
Всяка столица и държава получи оценка от 100 възможни точки.
Люксембург, Малта, Австрия, Германия, Кипър и Испания излязоха начело с високи оценки за удобни за ползване билети и отстъпки. Талин в Естония, Люксембург и Валета в Малта заеха първите три места в класацията на градовете.
Гърция, Хърватия и България са в дъното на класацията за държави, като България не получи точки в нито една от четирите категории.
Що се отнася до отделните градове, Амстердам в Нидерландия, Лондон в Обединеното кралство и Дъблин в Ирландия получиха най-лоши оценки по отношение на разходите и достъпността.
Къде в Европа общественият транспорт струва най-малко и най-много?
Градовете с най-евтини месечни или годишни абонаментни карти в момента са Прага, Братислава, Рим и Виена. На тези места цената на билета е около 0,85 евро или по-малко на ден след коригиране на равнището на цените.
Мадрид също попада в списъка, но само временно с 60-процентното си намаление на месечните карти, което важи до 30 юни тази година. Испания също така направи регионалните и крайградските влакове безплатни за често използващите ги до края на 2023 г., въпреки че има някои ограничения, включително максимум четири пътувания на ден.
Най-скъпите градове в Европа са Лондон, Дъблин, Париж и Амстердам. Билетите тук ще ви струват повече от 2,25 евро на ден.
Може ли безплатният обществен транспорт да убеди хората да не използват автомобилите си?
„Ние не се застъпваме категорично за безплатен транспорт“, казва Хервиг Шустер, транспортен експерт в кампанията „Мобилност за всички“ на „Грийнпийс“.
„Винаги казваме, че транспортът трябва да бъде достъпен, но не и безплатен. Няма проблем, ако това се прави в Люксембург, която е свръхбогата държава“.
Вместо това за повечето държави е по-лесно и по-справедливо да се стремят към цена някъде около 1 евро на ден.
Но в класацията все още има някои отклонения като Люксембург.
Талин беше един от първите градове, които направиха обществения транспорт безплатен за жителите си през 2013 г. и това доведе до увеличение на търсенето с 1,2 % след въвеждането му.
Люксембург е първата европейска държава, която въвежда безплатен билет за пътниците и чуждестранните туристи. Това обаче не успя да насърчи хората да се откажат от автомобилите.
От „Грийнпийс“ отбелязват, че това вероятно се дължи на факта, че повече от 200 000 души пътуват до и от Люксембург, което означава, че те все още трябва да си купуват билет за съседната държава.
„Хората обикновено отиват от Германия до Люксембург, от Белгия до Люксембург и все още използват автомобила, защото не е много изгодно, ако не плащат за участъка в Люксембург“, казва Шустер.
През 2022 г. Малта стана втората държава от ЕС, която направи обществения транспорт постоянно безплатен. Но това не включва всички видове транспорт – експресните автобусни линии и фериботите са изключение.
Ползвателите на обществения транспорт все още трябва да показват „карта Tallinja ticket“, която позволява безплатно пътуване след еднократна регистрация срещу такса от 15 евро. Това означава, че достъпният обществен транспорт в Малта е по-малко достъпен за чужденците.
Какво ще насърчи повече хора да използват обществения транспорт?
Според „Грийнпийс“ намаляването на цената на обществения транспорт е един от „най-лесните и бързи“ начини за пренасочване на хората от автомобили към влакове и автобуси. Това би могло да помогне и в борбата с кризата с разходите за живот и нарастващата бедност в областта на транспорта.
Но цената на обществения транспорт трябва да е по-ниска от тази на автомобила и да си заслужава, иначе хората няма да го използват. В доклада се отбелязва, че през последните седмици, месеци и години много страни и градове са направили обществения транспорт по-евтин, но все още има какво да се желае.
„В краткосрочен план финансирането е проблем в повечето страни“, казва Шустер.
„Ако направите обществения транспорт по-евтин, тогава, разбира се, това трябва да се покрие от данъкоплатците – поне в краткосрочен план.“
Съществува обаче „огромен потенциал“ за прехвърляне на средства от субсидиите за фосилни горива или за въвеждане на данъци върху самолетните билети и керосина, за да се покрият намалените цени на билетите, добавя Шустер. Един от най-лесните начини за намаляване на разходите е премахването на ДДС, като в някои източноевропейски страни процентът достига 20 %.
„Мисля, че в продължение на няколко години всички правителства биха могли да въведат такъв вид справедливо ценообразуване.“
Важно е също така да се улесни навигацията в системите с помощта на прости системи за продажба на билети. Шустер казва, че електронните карти, които могат да се използват навсякъде – като тези в Нидерландия – са добро решение. Особено в сравнение с България, където може да са необходими няколко билета за автобус или за смяна на влака.
Съчетаването на ниска цена, добра инфраструктура и лесна за разбиране система за издаване на билети може да бъде най-добрият начин да се насърчат повече хора да използват обществения транспорт.
Източник: еuronews.green
