Ако наблюдавате политиката на Столичната община през последните две години, ще забележите, че започва да се заражда основателно и обосновано съмнение, че има ясно изразен стремеж тролейбусният транспорт да бъде оставен на доизживяване и в крайна сметка окончателно затрит.
Не се предвиждат средства за Закупуване на нови тролейбуси, въпреки че исканията за пускане на повече коли по тролейбусните линии не секват. Гражданите искат по-сгъстено разписание с нови тролейбуси. И от такива със сигурност има нужда, особено по най-дългите линии. Например, линия 2 се нуждае от още коли, защото в час пик се тъпчем като сардели, дори в 18-метровите тролеи. Освен това, в предпразничното и празничното разписание нуждата от скъсяване на интервалите също е голяма. Доста неудобно е да чакаш 40-50 минути тролей в събота и неделя. И това автоматично отказва една част от хората въобще от идеята да се качат на градски транспорт.
Въпреки че нуждите са очевидни, Столичната община не предвижда покупката на нови тролейбуси. Сега модата е да се залага на електробуси – скъпи и проблемни за експлоатация играчки, чиято основна цел е по-скоро проба, а и един хубав пиар. Дали, обаче, придобиването на електробуси от страна на „Столичен автотранспорт“ и „Столичен електротранспорт“ може да отговори на реалните нужди от нов подвижен състав? Още през януари 2017 г. с писмо призовах тогавашния Заместник-кмет по транспорта г-н Крусев да се премисли добре и да не се бърза с обществените поръчки в транспорта. Тогава развих аргументи, че първо следва да има яснота около линиите, които ще се обслужват от електробуси, да се разчете правилно графикът и възможностите за интензивно натоварване на линиите и разположението на зарядните станции.
Още по-голям проблем е, че се допусна два различни транспортни оператора да придобиват различни като технология превозни средства. Стара грешка в градския транспорт на София е да се залага на различни марки превозни средства, които след това трябва да се сервизират, което влече камара проблеми с доставка на части и персонал, който да умее да ги отремонтира. Липсата на ясно политико-експерт- но решение да се заложи на една технология за електробусите отваря вратата за нови и нови експерименти, които, обаче, струват скъпо. И в доста голяма част от случаите правят обществения транспорт не особено ефективен и качествен като услуга.
В никакъв случай не оспорвам, че бъдещето е в електробусите. Но това бъдеще е отдалечено доста напред във времето. В обозримото бъдеще на поне два-три мандата на Столичния общински съвет електробусите ще бъдат експериментална технология, която тепърва ще показва кусурите си. В този смисъл да се изживяваме като първопроходци не е много умно и ни излиза скъпо, като имаме предвид, че не сме си насмогнали кой знае колко на масрафа. Да не бъркаме София с Осло. Вероятно по-умно беше да се тръгне с малко коли, трупане на опит в реални условия и тогава да се хвърлим към въвеждането на повече на брой електробуси.
Трябва да се отбележи, че на този етап няма как да има аргументи, че електробусите ще заменят тролеите – поне в следващите 10-15 години това ще бъде химера. А в същото време градът и общественият транспорт ще имат все по-голяма нужда от още и още коли по линиите, за да се свалят интервалите на движение и да се осигури комфорт на пътуването. С други думи, ще са ни нужни още нови тролейбуси.
Да не говорим, че миналата година Столичният общински съвет взе решение за нова тролейбусна линия (от Манастирски ливади до НДК), както и за удължаване на трасето на тролейбусна линия 5 до „Младост“ 2. В превод – ще са нужни още пътни превозни средства. Да не говорим, че и сега на „Столичен електротранспорт“ се налага да пуска по някои линии от старите „Икарус“. Да, все още разчитаме на Икарусите, нищо че в редица документи на Столична община и СОС е записано, че тролейбусният транспорт е обновен на 100%.
На целия този фон е глупаво да се твърди, че нямаме необходимост от придобиването на нови тролейбуси. Аргументът, че тролеят е остаряла технология, е смешен. Особено при новите разработки (с каквито София разполага), които позволяват тролеи автономно да изминават километри на батерии без нужда от захранване от контактната мрежа. Тролеят не е остаряла технология и няма да бъде поне още две десетилетия. В този смисъл общината трябва да прояви разум и да придобие нови тролейбуси, които да се пуснат по линиите. Мантрата, че електробусите бързо ще заменят тролеите, може да се дължи на задкулисни мотиви, но в никакъв случай тя не обслужва средносрочния интерес на градския транспорт в София.
За жалост, в Столичната община съществуват кръгове, които мислят обратното. Тези експерименти, обаче, може да станат причина за бъдещи тежки проблеми с обслужването на сегашните тролейбусни линии, както и да доведат до сценарий да заменяме тролеи с дизелови автобуси, за да изпълняваме графиците.
В много отношения в генералните концепции за развитието на обществения транспорт в столицата, проличава една самонадеяност и прекалена увереност в експериментите. Градският транспорт е сложна система и липсата на всеобхватност в анализа и виждането за тенденциите в града може да изиграе лоша шега. Още по-опасното е да се влезе в ситуация, в която едно лошо решение да бъде заменено с още по-лошо.
В заключение, би било предателство към града да изоставим тролейбусния транспорт и бързо- бързо да се отказваме от него. Напротив, той има своето сериозно, Заслужено място в цялата транспортна схема на масовия градския транспорт на столицата. Аргументите са ясни – екологичен транспорт, утвърден, с възможност за развитие и значително по-евтин от манията по електробусите.
