Втори опит за въвеждане на данък „такси“

Всеки таксиметров автомобил ще се облага с между 400 и 1000 лв. годишно, предлагат депутати от четири партии
От следващата година таксиметровите услуги ще се облагат с еднократен данък. Той ще се събира от общините и ще замести корпоративния данък, който сега е 10% върху печалбата. Това предвиждат промени в Закона за местните данъци и такси, внесен в деловодството на парламента от депутати от управляващата коалиция. Законопроектът е почти идентичен с предложението, което народните представители отхвърлиха на първо четене в пленарна зала в средата на ноември. Освен въвеждането на данък „такси" от 1 януари 2017 г. се връща възможността таксиметровата дейност да се извършва и от „лица, извършващи дейността от името на регистриран превозвач".Ще минелиЗа разлика от предишния законопроект този най-вероятно ще бъде одобрен от депутатите в парламента. „Надяваме се този път да има подкрепа, защото промените предоставят допълнителен източник на приходи за общините и е в посока децентрализация", коментира за „Капитал" зам.-председателят на бюджетната комисия Диана Йорданова. Одобрението на промените този пъти изглежда сигурно, тъй като сред вносителите има депутати от четири партии, докато предишният вариант бе внесен само от представители на ГЕРБ. Сред вносителите сега са депутатите от ГЕРБ Диана Йорданова, Станислав Иванов, Атанас Ташков, Клавдия Григорова-Ганчева, Свилен Иванов, както и колегите им Петър Кадиев от АБВ, Искрен Веселинов от Патриотичния фронт и Петър Петров от Български демократичен център. През ноември законопроектът бе отхвърлен със 71 гласа „за", 38 „против" и 42 „въздържал се". Промените бяха подкрепени от народните представители от ГЕРБ и двама от АБВ, останалите парламентарни групи гласуваха с„против"и„въздържал се".Данък "Такси"В законопроекта е записано, че общинските съвети по общини ще могат да облагат всеки таксиметров автомобил с между 400 и 1000 лв. годишно. Според управляващите конкретният диапазон е избран на база размера на минималната работна заплата (МРЗ). Към момента той е 420 лв., а планът на правителството е през 2017 г. да достигне 460 лв. Алтернативният данък ще се дължи за всеки отделен автомобил, който има лиценз и разрешение от „Автомобилна администрация" да извършва таксиметрови превози.Идеята за въвеждането на еднократен годишен данък бе подкрепена и от Националния съюз на превозвачите още при представянето на първия законопроект. Мотивите на управляващите, а и на големите таксиметрови компании, са, че с отпадането на патентния данък през 2007 г. държавата на практика не събира нищо от подоходния данък върху таксиметровите услуги. По данни на НАП през 2014 и 2015 г. се събират по-малко от 6 млн. лв. под формата на данъци и осигуровки. И това, при положение че по данни от „Автомобилна администрация" само в София разрешение за извършване на таксиметрови превози имат 7714 коли, които най-често се използват поне от двама водачи. Ако данъкът върху таксиметровите услуги бъде прехвърлен към общините, бюджетът ще бъде засегнат именно с тази сума. „НАП ще се лиши на централно ниво от тези пари, но на местно ниво общините ще спечелят", коментира Йорданова. Според нея сумата е незначителна и показва нагледно колко е сив секторът на таксиметровите услуги. Засега обаче няма финансови разчети за ефектите от въвеждането. „Всичко зависи от това, което ще заложат самите общини. Тяхно право е да определят размера на данъка и съответно от това ще зависи фискалният ефект", добавя тя.Спорна поправкаДепутатите отново предлагат да отпадне приетата в края на октомври 2015 г. поправка в Закона за автомобилните превози, която задължава големите таксиметрови компании да наемат на трудов договор шофьорите и да им плащат осигуровки. Предложението тогава дойде от Цветомир Михов и Иван Вълков от ГЕРБ. Това обаче предизвика недоволството на големите компании, които в момента реално не извършват транспортна дейност. Те предоставят автомобили на лизинг, маркировките по автомобилите и радиочестота. Чрез своите фирми шофьорите би трябвало да си плащат осигуровките и данъците върху печалбата. Практиката обаче е фирмите да се регистрират на хора от малцинствата, а впоследствие се обявяват в несъстоятелност и в бюджета не влизат нито пари от осигуровки, нито от данъци. Според Диана Йорданова връщането на стария режим не е лобиране за големите фирми. „В толкова кратък срок компаниите няма как да реорганизират работата си", обясни тя. Веднага след отхвърлянето на първия законопроект транспортният министър Ивайло Московски заяви, че е „необходим баланс между всички интереси, така че таксиметровата услуга да бъде в полза на потребителя и да не нанася щета на изпълнителя".***Отпада задължението транспортните фирми да наемат шофьорите.
***Текст под снимкаСпоред Диана Йорданова от ГЕРБ промените са в полза на общините и на децентрализацията, а загубата за централния бюджет ще е около 6 млн. лв.
Източник: Капитал Daily
ЖП транспорт

Bombardier Transportation отваря офис в София за подкрепа на български проекти

БЪЛГАРИЯ: Bombardier Transportation създаде дъщерно дружество в България и откри офис за управление на проекти в София. „Със значителната модернизация на железопътния транспорт в България, този нов офис бележи важен […]

Uncategorized

Караянчева, ако някой може да дава разрешения за метрото, това не сте вие от ГЕРБ

Михаил Рангелов „Като не ви харесва Бойко, не ходете с метрото“, призова протестиращите председателката на парламента Цвета Караянчева. Въпреки, че присвояването на държавни постижения за партийни цели е нормална практика […]

Градски транспорт

Готвят ново орязване на градския транспорт в София

От гражданската организация „Спаси София“ са против готвеното съкращаване на градския транспорт в София. Идеята за намаляване на градския транспорт е обявена в доклад, внесен в Столичния общински съвет от […]