ЗАЩО ЛЕТИЩЕ СОФИЯ ТРЯБВА ДА НОСИ ИМЕТО НА АСЕН ЙОРДАНОВ

Захари Алексиев

Захари Алексиев, двукратно е заемал позицията на Главен директор на ГД „ГВА“, последователно преминавайки през длъжностите  от експерт, инспектор, началник отдел и директор на дирекция. Работил е като Директор на граждански въздухоплавателни администрации в други две държави в изпълнение на проекти на ICAO и Европейската комисия. Заемал е различни позиции в наши авиокомпании. Член е управителните съвети на БАКА и на Форум за балкански транспорт и инфраструктура. Авиационен инженер, летец.

България е древна страна с изключително богата история и култура. Стотици имена на
славни исторически герои, на впечатляващи културни дейци, на учени с голям принос
за развитието на различни науки, на блестящи спортисти със световни и олимпийски
постижения красят българския национален пантеон. Дори само беглото споменаване на
имената на Симеон Велики и Иван Асен ІІ, на Левски и Ботев, на Яворов и Борис
Христов, на Дан Колов и Георги Аспарухов карат всяко българко сърце да затупти от
гордост. На техните имена са наречени градове и села, квартали, булеварди и улици,
много читалища, училища и други образователни и културни средища, стадиони,
спортни зали и пр.


През последните години у нас се надигна истинска вълна от най-различни предложения
за наименуване на летище София. И наистина е странно, че още от създаването му
преди 87 години и досега най-голямата българско летище носи името не на някоя
светла личност от нашия национален пантеон, а на столичния квартал, край който се
издига – Враждебна. При това го носи някак тихо и срамно, защото Враждебна не само
не е национално обединяващо име, не е красиво име, но и поставя много негативни
послания и въпроси: „Защо Враждебна?; Какво враждебно има там?; Не е ли изобщо
опасно да се каца там?“


Затова се и създадоха инициативни комитети за преименуване на летище София на
имената на Васил Левски, Джон Атанасов, Димитър Списаревски и Асен Йорданов.
Безспорно името на всяка от тези личности заслужава преклонение или високо
уважение.
Но на коя от тях е най-добре да бъде наречено най-голямото българско летище?
Ако се направи национален референдум или поне една широка анкета в столицата – аз
съм убеден, че огромната част от българите без да се замислят веднага биха посочили
името на Апостола на Свободата – Васил Левски. И безспорно – няма по-светла
личност от Левски!


Но подходящо ли е името на Левски за столичното летище? В памет на Левски са
наречени цял град и множество села и квартали, стотици булеварди и улици.
Националният военен университет и националният ни стадион също носят неговото
свято име. И това е повече от логично – Левски е българският национален герой,
нашата най-ярка звезда. Левски е символ на велик порив за свобода и безпределна
честност. С впечатляващия си скок над един ров по време на Първата българска легия в
Белград Левски се превръща в символ на физическа сила и спортно майсторство, така
че е нормално и националният ни стадион да носи неговото име. Но може ли
прелитането над един ров да свърже името на Васил Левски с българската авиация и с
нейното най-голямо летище? Струва ми се – не!


Същото се отнася и за името на „бащата на компютъра“ Джон Атанасов. Безспорно
компютърът е епохално откритие, а името на създателя му – известно по света. Но нима
фактът, че на летище София работят стотици компютри – трябва да ни даде основание
да го наречем „Джон Атанасов“? Та самият Джон Атанасов дори не е роден в България!
Така стигаме до името на Димитър Списаревски. Каквото и да се каже за него – все ще
е слабо и малко. Също – както и за Левски. По огромната си любов към България и по
безумната си смелост Списаревски безспорно се родее с Апостола на българската свобода. Списаревски е летец, безупречен ас, за когото опазването на българското небе
стои по-високо от мисълта за лично щастие, от съхраняването на собствения му живот
дори!


Да, името на Димитър Списаревски би било едно достойно украшение на летище
София. Нещо, срещу което биха могли да се посочат само два съществени аргумента.
Първият е, че все пак говорим за национално гражданско, а не за военно летище.
Вторият е, че през много краткия си живот смелият ас Димитър Списаревски е бил само
военен летец.
А все пак говорим за даване на име на най-голямата българска цивилна аерогара.  
Така с много горест в душата се налага да задраскам и името на славния Списаревски.
Накрая ще се спра на личността на големия български изобретател Асен Йорданов.
На първо място Асен Йорданов е роден именно в София. 
На второ – целият му 71-годишен живот е неразривно свързан с развитието на
българската и световната авиация – както военна, така и гражданска.
Няма да се спирам в детайли в неговата славна биография, която през последните
години стана широко известна на нашето общество. Ще маркирам само основните
репери в нея.


Още от малък Асен Йорданов се интересува от самолетите – новото чудо техниката по
онова време. Учи в училището за пилоти на големия френски изобретател Луи Блерио.
Едва навършил 16 години постъпва като доброволец в Балканската война, където
служи в първото аеропланно отделение на българската армия край Свиленград. 
През лятото на 1915 г. конструира и изпитва първия български самолет, за който
получава висока оценка от тогавашното Министерство на войната. „Признава се за
изобретение, а Асен Йорданов – за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се
счита за начало на българското самолетостроене“ – пише в решението на
тогавашното военно ведомство.
След краха на България в Първата световна война бъдещето на родната авиация е
зачеркнато, а с това – и перспективите пред нейния първи изобретател Асен Йорданов.


През 1921 г. Асен Йорданов се озовава в САЩ, където, сякаш за да изпълни завета на
Васил Левски „Дела трябват, а не думи!“ – отдава цялата си енергия до края на дните си
именно на развитието на авиацията – военна и гражданска. 
В Америка Асен Йорданов разработва нови самолети, като В-17, DC-3 и др. DC-3 се
произвежда по лиценз в СССР като Ли-2, който през 50-те и 60-те години на ХХ век е в
основата и на новосъздадената ни цивилна авиация. Така, макар и косвено, работата на
Асен Йорданов остава свързана и с българската гражданска авиация.
Най-голямата заслуга на Асен Йорданов за световната авиация – гражданска и  военна,
обаче е по отношение на обучението на пилотите. В САЩ той издава 9 книги за
подготовката на летци, някои от които се смятат за своего рода Библия в
аеронавигацията. Асен Йорданов е пионер на т.нар. „инструментално летене“, т.е. на
летене в лоши метеорологични условия – само по показанията на приборите в кокпита.

Асен Йорданов

Показателни за значението на делото му са думите на прославения космонавт Нийл
Армстронг: „Всички американски летци сме се учили от българина Асен Йорданов.“.
За тези и много други важни изобретения и постижения името на Асен Йорданов е
записано в Златната книга на Ню Йорк, в Залата на славата на нюйоркското летище „Ла
Гуардия“, а на негово име е наречен дори и залив в далечната Антарктида.
Така че името на Асен Йорданов като световно известна личност, родена в България и с
огромен принос за авиацията – българска и световна, е най-подходящо за летище
София. Още повече, че става въпрос именно за името на летището на неговия роден
град!
Захари Алексиев