„Човекът е човек, когато е на път”. Но за да тръгнеш на път трябва да има с какво и по какво. Транспортът трябва да представлява именно това – система от адекватна инфраструктура и надеждни средства за придвижване. В България и за двете повече се говори, отколкото някой ги е виждал.
„Швейцарски” пътища, немски „коли”
Противно на логиката въпреки намаляващият жизнен стандарт в България през 90-те години автомобилизацията рязко нарастна. Всички по този начин въприемаха свободата – можеха да тръгнат по своя път. Нарастването на трафика в големите градове допринесе да бъде модерно висенето в задръствания, по междуградските пътища започнаха да се появяват гробове. Пътищата отесняваха, а дупките ставаха все повече и повече. Това накара някои да закупят втори автомобил, който се използва за времето, в което първия е в сервиз.
Именно когато продажбите на автомобили в България започнаха да спадат започна ударното строителство на нови пътища, кръстовища и магистрали. Поставената цел – да се усвоят пари независимо от натовареността, качеството, начина на финансиране и крайните ползи – започна да се постига с лекота. Рекордно например е строителството на последните лотове на магистрала Тракия. Вярно, по нея няма изходи, настилката не е гладка и не е помислено за безопасността. Но… нали финансирането е от Европа. А когато не е – от кредит…
Криви релси, влакове-стрели
Преди 40 години от София до Бургас се е стигало за 4 часа и 40 мин… с влак. Да, с влак! Сега за толкова влакът не може да стигне до Сливен. Единственият пряк конкурент на автомобилния транспорт е убит! И то как… с планове за модернизация. Железниците като символ на знания, професионализъм и качество бяха усилено превърнати в изтривалка и подлога на корпоративни интереси. Само човек, който не разбира значението им за икономиката може с лека ръка да ги „затвори” и да гледа отстрани как агонизират. С добри намерения…
Региони в „растеж”
Именно транспортът е един от ключовите фактори за определянето на това дали един регион се развива устойчиво или пропада в бездната на демографския и икономически срив. Свързващата част между индустриалните зони, административните и социални учреждения, местата за отдих и почивка е … транспортът. Не е случайно развитието на метрополитена в София, бързите автобусни линии в Бургас и инвестициите в екологичния тролейбусен транспорт в петте големи града у нас. Търси се бърз, ефективен и надежден начин пътникопотоците да бъдат успокоени, задръстванията да намалеят, екологията да се подобри. Макар на места да липсва организация, като цяло усилията се възнаграждават.
Какво се случва с Пловдив, Велико Търново, Добрич, Габрово и редица други градове? Екологичният транспорт е загинал или бива унищожаван, хората по-трудно се придвижват, по-често боледуват, дишат некачествен въздух. Уви, това са региони в „растеж”.
По кой път?
Излиза, че в България има много скапана транспортна система, състояща се от скапани пътища, скапани железници и скапан регионален транспорт. Потребителите осъзнават, че индивидуалният транспорт е скъп и опасен. Търсенето на обществен транспорт ще нараства, но предлагането му ще зависи от капацитета и компетенциите на властимащите да анализират и обединят предимствата на всеки вид транспорт в обща интегрирана система. Дано това се случи преди на поредния завой да виси снимка с кратък текст в минало време за следващите Георги, Мая, Васил… или теб.
Автор: инж. Цанко Симеонов
