На 20 юни се навършват 60 г. от построяването на Дунав мост. Въпреки окаяното състояние, в което се намира мостът, юбилеят ще бъде отбелязан подобаващо. Официалната церемония е под патронажа на министрите на транспорта на България и Румъния – Данаил Папазов и Дан-Коман Шова.
През 2009 г., малко преди тогавашните парламентарни избори, Меглена Плугчиева, която впоследствие стана русенски депутат, прави следното тъжно прозрение: “Когато минах Дунав мост, видях, че светят само няколко лампи, което е недопустимо. Пътуването ме върна в спомените ми 15 г. назад, сега мостът ми изглежда като музеен експонат, в сравнение с мостове по Рейн-Майн”.
При управлението на Бойко Борисов бившият вицепремиер в правителството на тройната коалиция замина като посланик на България в Швейцария и Лихтенщайн. А Дунав мост остана между двата бряга на реката като посивял ветеран на предпенсионна възраст.
Макар че беше осветен символично за 50-годишнината му на 20 юни 2004 г., той все повече кляка под напора на денонощния трафик. На изхода към Румъния от 42,5 м височина се веят прословутите знамена на ексминистъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев. През 2009 г. флаговете на България и Европейския съюз бяха поставени от тогавашната областна управа, след като царският избраник заряза забитите пилони.
Патриотизмът му струваше
232 000 лв. на държавния бюджет.
Преминаващите пътници на ГКПП се впечатлиха повече от намалената такса “мост”, която вече не им бърка така дълбоко в джоба. От юни 2011 г. правителството на ГЕРБ свали трикратно налога до 2 евро или 4 лв. за леки автомобили. Два месеца по-късно българският участък светна след реконструкция на трасето, за която Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) отпусна 1,7 млн.лв. Бяха подменени изцяло хидроизолацията на настилката, осветлението и мантинелите по шосето. За да се спази срокът, се работеше на трисменен режим, а лентата преряза бившият премиер Бойко Борисов.
Румъния задели 500 хил. лв. да изкърпи дупки в своя участък от моста. Рязко увеличеният трафик я принуди, макар и 2 г. по-късно, също да намали двойно таксата от 6 на 3 евро или 14 леи. Така прекосяването на Дунав мост в двете посоки излиза 5 евро. Налогът за камиони и автобуси остана непроменен и миналия април в платното на българския участък, на 80 см дълбочина зейна еднометрова дупка на 1 км от табелата “Румъния”, а парчета бетон се изсипаха на жп линията. Тогава се видя, че някои напречни панели на моста, включително и на 5-6 места в румънския участък, вече не издържат. Конструкцията поддава от преминаващите по 1-2 ТИР-а на всяка минута и панелите подскачат нагоре. “Обсъждаме ежегодно проблема в смесената българо-румънска комисия, трябва нов мост”, категорични са пътни експерти. След аварийно запълнения кратер само за денонощие Дунав мост прекосиха 1700 тежкотоварни автомобила.
Откритият Дунав мост-2 при Видин – Калафат намали с 1500-2000 камиона месечно трафика към Русе. Дунав мост поема за 24 ч. средно по 800-900 тежкотоварни и 1000 леки автомобила от България, сочи статистиката на митницата в Русе. Толкова влизат и в страната през ГКПП-Гюргево, наред с по 25-30 автобуса.
При пикови
ситуации
камионите надхвърлят по 1100 в двете посоки. Според анализ на Световната банка нормалната пропускателна способност на Дунав мост е 50 ТИР-а на час.
Маршрута предпочитат превозвачи с товари от Сирия, Турция, Гърция, България и арабски страни за Полша, Русия, Беларус, Украйна, Киргизстан и други бивши съветски републики. 40% от потока е предимно за Германия и Румъния. Шофьорите завиват към Русе, за да избегнат лошите пътища в Северозападна България и в Калафат. Въпреки по-големия пробег, те предпочитат високоскоростната магистрала през Гюргево и Букурещ. Неслучайно местните управи в Русе и Гюргево искат още един мост като част от развитието на инфраструктурата в еврорегиона.
Дунав мост-3 се разглежда като изключително важна връзка, тъй като през Русе минават 5 международни европейски коридора.
Така градът ще се развие като стратегически координационен център в транспортните връзки. Новият мост ще доразшири и приоритетите, по които България трябва да покаже проектна готовност през програмния период 2014-2020 г. Другият вариант е мостът ветеран да се разшири.
60-годишният юбилей забави основната реконструкция на сухопътната му връзка. Преди официалната церемония по трасето около ГКПП в българския участък се преасфалтира аварийно и се косят тревните площи. В румънската част е пребоядисана желязната конструкция, но още не са запълнени дупките по трасето. Частичният ремонт на Дунав мост не отменя предстоящата му реконструкция, която ще стартира през лятото и ще продължи 23 месеца.
Въпреки строителството автомобилният трафик няма да се спира и ще се пропуска с временна сигнализация в едното платно. Румъния е осигурила близо 10 млн. евро от европейски фондове за рехабилитация на съоръжението. От АПИ ще заделят значително по-малка сума. Още м.г. пътните агенции на двете страни се договориха да
ремонтират
заедно моста
Експерти смятат, че Дунав мост може да издържи още десетки години. Екипи на речните агенции, пътните управления и жп специалисти от двата бряга на Дунав следят техническото му състояние. Наблюденията на релефа и дъното на реката край съоръжението сочат, че устоите му не са застрашени. Режимът на Дунав се определя два пъти годишно при ниски и високи води и се изчислява как влияе на устойчивостта на подпорите.
“Замерванията по течението на километър преди и след моста показват, че има постоянна стабилност с леки вариации”, обясни директорът на АППД Георги Георгиев. Това е естествен процес, тъй като мостът е преграда по реката. Той улеснява автомобилния и жп транспорт, но затруднява корабоплаването.
Историята
Дунав мост, по-популярен по Тодор-Живково време като Моста на дружбата, е построен за рекордно кратък срок през 1952-1954 г. под кодовото име стратегически “Обект 889”, сочи държавният архив. За изграждането му тогавашното министерство на транспорта създава Главно управление, което ръководи наетите Дунавска строителна секция, ЖП поддържане, трудови войски и завод “Георги Димитров” с общо 4700 работници.
Щурмът за предсрочното предаване на обекта на 24 април 1954 г., вместо на 1 май, едва не се проваля. Придошлата река наводнява част от моста и потапя скъпоструващи съоръжения. Вълко Червенков, румънският му колега Георге Георгиу Деж и шефът на строежа Николай Артьомович Наринян прерязват лентата на 20 юни. После започват съдебни дела за жертви на трудови злополуки и неизплатени заплати за сметка на отчетените 40 млн. лв. икономии.
Съоръжението е дълго 2800 м и минава на 30 м над водата като комбинирана връзка на 2 нива за влакове и автомобили. Средната му част е дълга 85 м и може да се повдига при големи кораби. Проектът е на арх. Георги Овчаров, а художественото оформление с порталите на българския и румънския бряг, с орловите глави по трасето са на украинския скулптор Михайло Парашчук.
Значки и марки за юбилеите
Преди 50 г. БНБ сече специални емайлирани значки, с които са закичени официалните гости. Елипсовидна армейска кокарда изобразява двата края на моста, обвити с националните знамена на България и Румъния. Върху паметния знак, който радва днес колекционерите, е изписано “Дунав мост”.
За 50-годишнината на Дунав мост тогавашните министър-председатели на България и Румъния Симеон Сакскобургготски и Адриан Нъстасе се срещат като първи държавници на двете страни след 1989 г. Дотогава Тодор Живков и Николае Чаушеску си разменят само официални визити в името на вечна дружба. За празника потегля ретровлак “Корона експрес”, който докарва журналисти и гости от централна жп гара Русе до началото на моста. За тазгодишния юбилей министрите на транспорта на България и Румъния ще валидират пощенска марка.
Източник: ТРУД
