Всеки пък когато броят на частните жп превозвачи се увеличава с още един, БДЖ би трябвало да притаява дъх. Поредната частна товарна железопътна компания на българския пазар е "ПИМК Рейл", свързано с най-голямата автомобилна фирма в страната – пловдивската ПИМК. Превозвачът расте постоянно в последните години (виж карето). Към момента има над 1200 влекача, които работят на европейския пазар, между Европа и Турция и вътре в страната. Известна е с това, че вози стоката на испанската Inditex, собственик на марките Zara, Stradivarius и т.н.
Сега българският гигант започва да развива и жп подразделение. От компанията обясняват новото си начинание с това, че повечето жп превозвачи са държавни големи тромави структури и те биха искали да возят сами влаковите си композиции поне на територията на България.
Идеята на компанията не е да конкурира "БДЖ – Товарни превози", а да отговори на новите европейски директиви, които целят в бъдеще да ограничат шосейния трафик. Това става с качването на товарите, превозвани в контейнери или в ремаркета, на релси. На влак те трябва да изминават основното разстояние в Европа, а влекачите ще имат роля в началото и в края на превозите, до и от терминалите за претоварване. Т.е. камионите ще са активни в радиуси до 150 – 300 км. Освен намаляване на емисиите и разтоварване на пътищата има и плюсове за превозвачите. Те ще спестят разходи и ще намалят зависимостта си от шофьорите.
Тези т.нар. интермодални превози не са несвойствени за ПИМК. Компанията от години използва комбинирания модел – например с гръцките фериботи превозва стока до Италия и оттам пак с фериботи до Испания. От 2015 г. има и съвместен проект с DB Schenker, при който ремаркета на ПИМК се товарят на специални жп вагони в Русе и пътуват към Централна Европа. Със собствената си нова жп компания ПИМК би могла да тегли този или нов влак на територията на страната.
"ПИМК Рейл" се очаква да започне да работи по жп мрежата на страната в началото на есента. Отделно не крие и интереса си към концесията на новия интермодален терминал край Пловдив, чието строителство трябва да приключи юли – август тази година.
Как се композира влак
Новият превозвач е дъщерно дружество на "ПИМК Холдинг груп", собственост на двамата създатели и съдружници в "ПИМК" Пенко Несторов и Илиян Филипов. Лицензът от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" е издаден в средата на март 2016 г. Инвестицията в жп поделението е 9 млн. евро. Пет от тях вече са направени, като компанията е закупила един чисто нов електрически локомотив Siemens и в момента се очаква да му бъде издаден и сертификат за безопасност, за да може да започне да се движи по релсите. С останалите пари са поръчани 34 двойни джоб-вагони, на които ще могат да се товарят 68 ремаркета, като те могат да се използват и за товаренето на контейнери.
Досегашният опит на фирмата в жп превозите е по съвместния й проект със спедитора DB Schenker за блок – влак до Нюрнберг, Германия. Влакът минава през Румъния, Унгария и Австрия, като крайната точка в Нюрнберг ще бъде променена с Велс, намиращ се в Северозападна Австрия. Товаренето става в Пристанищен комплекс – Русе. Самият влак е на жп превозвача DB Schenker Rail, а ремаркетата, с които товарите се возят до Русе, са на ПИМК. Пловдивската компания е ангажирана с това да извози товарите от и до жп терминалите в двете крайни точки.
ПИМК осигурява товари за 23 от всички 34 ремаркета за курс, а "Шенкер" – останалите 11, като към момента разпределението е по-гъвкаво, обясняват от ПИМК.
"Успяваме да си напълним местата по влака", обяснява Пенко Несторов. "Влакът си работи и ще продължи да работи. DB Schenker Rail ще превозва в Румъния и Австрия. Но ПИМК ще поеме превозите на българска територия", казва още той. Идеите на компанията обаче са по-мащабни, като желанието е този влак от Централна Европа да стига до Турция.
В очакване на терминала
Другият паралелен сюжет, който се развива в Пловдив, е завършването на строителството на интермодалния терминал край града. Той е собственост на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) и се изгражда с пари по Оперативна програма "Транспорт". Строителят е "Трейс груп холд", а стойността на договора е 8.6 млн. лв. без ДДС. След завършването му обаче НКЖИ няма да се занимава с неговото опериране, а транспортното министерство ще търси концесионер, който да разработи терминала.
В момента приключват концесионните анализи, като опитът в услугите с обработка и претоварване на контейнери би трябвало да бъде едно от минималните изисквания към кандидатите. Идеята е до края на годината да има избран оператор, а интерес от спедитори и други компании има, и ПИМК е една от тях.
"Имаме изявен интерес и ще си подадем документи" заяви Пенко Несторов. "Имаме година и половина опит с блок-влака. Имаме товарите, както и организацията на самия жп транспорт. Терминалът ще бъде част от голямата жп верига", продължава той. Другото, което има компанията, е и техника, с която може да товари ремаркетата на специалните жп вагони. С 90-тонната машина компанията се сдоби при опита си да разработи проекта си по програмата за развитие на транспорта "Марко Поло" към Европейската комисия. Той предвиждаше влакови композиции да се товарят с ремаркета на превозвача и да се движат между Пловдив и Любляна. Проектът обаче се провали, тъй като в района на Пловдив компанията не успя да намери подходяща жп гара, на която може да се изгради подобен терминал, тъй като за големите блок-влакове трябват дълги коловози от 550 – 700 метра. Ако са къси, влакът трябва да се дели на части, необходими са много маневри, което удължава процеса и оскъпява услугата, като се затруднява и останалото движение.
Пловдивският интермодален терминал реално ще е първият по рода си. Други градове също са в списъка на нуждаещите се. За превозите Европа – Турция например по-подходящ би бил терминал в Свиленград, като НКЖИ ще направи подобно проучване. За другия терминал на НКЖИ в Русе има проект и подробен устройствен план, като до 2-3 месеца най-вероятно ще се пусне процедура за изграждането му. Във Варна такъв се проектира, но там отговорник не е НКЖИ, а Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". В Бургас нищо не се прави, както и в София, където преди време така и не се стигна до единомислие къде трябва да бъде разположен терминалът.
Източник : www.dnevnik.bg
