В ж.п. транспорта имаше изградени сравнително добри системи за сигурност, но вече повече от 20 години те не се поддържат. Започна се с кражби от техните съоръжения от цигански банди, не се възстановяваха системите, а се изключваха с идеята да се построят нови по- съвременни. Продължи се с изключването им при ремонти и проточилото се с десетилетия строителство, за да се стигне до днес- пълна разруха.
Имаше Комплексна централна диспечерска система за управление на влаковете, гарите бяха снабдени с Маршрутно релейни и Електро механични осигурителни системи, които когато работеха изключваха човешка грешка. Имаше в няколко гари Компютърни осигурителни системи, имаше радио връзка ръководител движение-локомотивен машинист, влаков диспечер-локомотивен машинист. Както вече писах всичко потъна в разруха с идеята да са обнови и построи нещо по-добро, но вече над 20 години това не се случва с необходимите темпове.
Често се питам защо стана така? Отговора винаги е един и същ – няма държавници и политици които да разбират значението на железопътния транспорт за развитието на една държава за нейната сигурност и стабилност. Тъжно но факт! Само държави в които държавници и политици разбират значението на железопътния транспорт за развитието и прогреса им са развити държави като започнеш от Япония минеш през Франция, Германия, Швейцария, Австрия, Турция и други, та стигнеш до Китай и Русия а сега и в държавите от Африка.
Да останем с надеждата , че и в България ще се намерят или ще се родят такива.
