Г-н Сеферов, Пристанище Варна е една от най-големите и успешни компании в България, търговската врата на страната, как се управлява подобно дружество?
На първо място това е огромна отговорност към държавата, към нашите клиенти и служители. Да, „Пристанище Варна“ ЕАД е едно от най-големите предприятия, ключов възел в транспортната система. Управлението на съвременно пристанище е сложен процес, изискващ силен мениджърски екип, отдаденост и не на последно място – експертиза, базирана на дългогодишен опит. В момента, смея да твърдя, в „Пристанище Варна“ ЕАД работи изключително силен колектив, разбиращ значимостта на поставените задачи, за което използвам възможността да благодаря на всеки един от нашите служители.
Каква беше 2015-а година за варненското пристанище?
Мога да определя изминалата година като успешна, въпреки цялостното състояние на пазарите и развиващите се негативни, надявам се краткосрочни, тенденции за морската индустрия в глобален мащаб. Годината не бе лека, на моменти дори трудна, но заложеното в бизнес плана ни бе изпълнено. Реализирахме резултати, сравними с миналогодишните. Анализите, които към момента не са крайни, отчитат минимални разлики в товарооборота – минимално намаление при някои групи товари и увеличение при други. Няма драстични пикови разлики, което говори, че въпреки общата макроикономическа картина „Пристанище Варна“ ЕАД остава стабилно позиционирано на пазара.
Колко и какви товари преминаха през порта?
„Пристанище Варна“ ЕАД обработи близо 9,5 млн. тона (актуално към 23.12.2015, б.а.) товари. Отчитаме увеличение при контейнерите. На терминал Варна – Запад са обработени над 135 хиляди TEU (20-футови единици, б.а.), като е отчетено увеличение с около 5%, спрямо предходния период. Традиционно основният износ на зърнени товари от страната се осъществява през варненското пристанище. Годината бе динамична именно в това направление. Отчитаме минимално намаление на преминалите зърнени товари, дължащо се на процесите на тези пазари, върху които ние не можем да окажем влияние. Общо са обработени около 2,6 млн. тона зърнени товари. Износът продължава.
Как разработвате възможностите за привличане на транзитни товари?
Транзитните товари са ключов елемент в разработените стратегии за привличане на допълнителни товаропотоци. Постигнахме сериозен успех през годината. „Пристанище Варна“ ЕАД се превърна в своеобразен хъб за товари по чуждестранен проект за изграждане на газопровод. Над 30 хил. тона различни видове оборудване бяха обработени в нашите терминали. Екипът ни е в непрекъснати преговори за привличане на такъв тип товари. Прогнозите за следващата година сочат, че ще подобрим резултатите в тази насока.
Какво се случва с тръбите за проекта „Южен поток“?
„Пристанище Варна“ ЕАД продължава изпълнението на договора за съхранение на този товар. През годината не бе отчетено движение на тръби.
Какви бяха ключовите инвестиционни проекти, които реализирахте и какво предстои през следващата година?
Изпълнихме заложеното в инвестиционния план за годината. Инвестирани са около 10 млн. лева за подобряване на инфраструктурата и за закупуване на нова техника. Полагаме максимални усилия за обновяване на машинния парк и това ще бъде една от основните ни задачи през следващата година. Разработваме и инвестиционни проекти за транспониране на нови методи и технически съоръжения за обработка на зърнени товари. Ключов елемент в нашата инвестиционна програма е подобряването на условията за работещите. Надявам се, през следващите години, нашите служители да усетят значително подобряване на битовите условия, както и ефектите от увеличената производителност, която ще постигнем с нова техника и съоръжения.
Открихте зона за достъп на терминал Варна – Изток, какви са наблюденията Ви, хареса ли се на гражданите и гостите на града?
Положихме значителни усилия в тази насока. Смея да твърдя, че районът стана любим за варненци и гостите на града, но предназначението му е в тясна обвързаност и с друга основна дейност на пристанището, свързана с приемането на пътнически кораби. Благодарение на рехабилитацията между I-во и II-ро кейови места, постигнахме един нов облик, съвременен и европейски вид на зоната, в която посрещаме чуждестранните круизни туристи. Значително увеличихме възможностите за привличане на различни събития. Вече е известно, че ще бъдем домакин на издание от сериите „Тол Шипс“, едно изживяване, което остава в сърцето на всеки, който се е докоснал до тази магия. Очакваме натоварена лятна програма в зоната, което пряко генерира допълнителни приходи за дружеството. Следва да се отбележи, че районът е така планиран и изграден, че в оперативен порядък – за няколко часа, и при необходимост, да бъде възстановено основното му предназначение за обработка и съхранение на товари.
Колко пътнически кораба посетиха Варна през годината и какви са прогнозите Ви за следващата?
Общо 10 пътнически кораба посетиха Морска гара – Варна. Над 3 500 пасажери се потопиха в историята на града ни. За тях, в обновената зона, създадохме и първата композиция от туристически тип. В района на Морска гара бе поставен уникален слънчев часовник-котва, който стана любим за нашите круизни гости, а в непосредствена близост представихме историята на нашето пристанище, чрез външна експозиция. От думите на колегите знам, че чужденците са впечатлени от начина, по който ги посрещнахме през годината. Геополитическите процеси, върху които нямаме контрол, станаха причина за намаляване на общия брой пътнически кораби. Нашето пристанище бе от малкото в басейна на Черно море, които не бяха шоково засегнати. Към настоящия момент имаме четири заявки за следващата година. Надявам се общият брой на посещенията да се увеличи.
2016-а година ще премине под знака на 110-ата годишнина на пристанището, какво планирате и дали след повече от век пристанището ще бъде преместено?
110 години варненското пристанище функционира и това следва да ни покаже мащабите на инженерната мисъл тогава, на силата, на труда, който е положен от нашите предшественици, пред които следва да се прекланяме и помним постигнатото от тях. Днес има живот в тази машина, в този жив организъм, какъвто е пристанище Варна. Преместването на мощностите на пристанището, е свързано с реализацията на проекта за нов Интермодален терминал. До реализацията на този проект, не може да се говори за преместване на пристанището или промяна на функциите му като основен национален елемент в икономиката и транспорта.
А какво е позиционирането на наднационално ниво?
Пристанище Варна има своето стратегическо място в Черно море. Вече се виждат и първите стъпки за включване на български пристанища в международни транспортни коридори, свързващи Европа и Азия. Ние реално вече постигнахме подобни успехи с привлечени транзитни товари за азиатски страни, а ръководството на МТИТС полага усилия за включването ни в транспортни връзки с Китай и други държави, което ще увеличи възможностите ни за привличане на допълнителни товаропотоци. Неотдавна проведохме срещи с представители от Китайската народна република за включване на пристанището по „Пътя на коприната“, проведохме и първични разговори с ред други представители на бизнеса от Азия. Развитието на пристанищата е пряко свързано и със „здравето“ на държавната икономика, отърсването от ефектите на кризата влияе директно на нашите резултати. Прогнозите сочат, че не е далече моментът, в който Черно море ще придобие много по-голямо значение за търговията между Европа и Азия. Тук сме вече 110 години, имаме своето ключово място, имаме своите специалисти, подкрепа на национално ниво, към бъдещето можем да гледаме само с оптимизъм.
Какво ще пожелаете на Вашите колеги преди празниците?
От името на ръководството и лично от свое име, изразявам огромната си благодарност към всеки един от нашите служители. Поздравявам всички колеги с настъпващите светли празници, с пожелания за по-добър живот, семейно щастие, късмет и здраве през Новата годината.
