Историите на хората, които със своя труд и всеотдайност са истинският двигател на железопътната инфраструктура в България, разказват от НКЖИ. В поредицата „Героите от НКЖИ“ е и Йордан Йорданов – кантонер в Железопътна секция Горна Оряховица.
Роден през 1971 г. в Горна Оряховица в семейство с железничарски корени, Йорданов продължава традицията – баща му е бил прелезопазач на същото място, за което сега се грижи синът.
Г-н Йорданов е семеен – баща на двама сина и дядо на две внучета.
След завършване на СПТУМ „Киро Конаров“ със специалност „Оператор на металорежещи машини“, през 1994 г. започва работа в железопътния транспорт. Само година по-късно става кантонер, а от 1998 г. е част от Железопътна секция Горна Оряховица.
Всяка сутрин Йорданов обхожда поверения му участък от с. Петко Каравелов до с. Крушето – 5 км и 300 м, проверява релси и съоръжения, отстранява неизправности и гарантира безопасността на движението. За 30-те години на този пост, в различни участъци, вече е изминал по релсите десетки хиляди километри. Толкова, че спокойно можем да си представим как човек отива от София пеша до морето и се връща… десетки пъти. Или пък обикаля България по пътищата ѝ от край до край.
Неговият район е пример за поддържан участък. През годините е награждаван многократно за професионализъм и ефективност, а годишните му оценки винаги са отлични.
Професията кантонер е трудна и често остава в сянка, но без нея влаковете няма да се движат сигурно. За мен тя е призвание и отговорност, споделя Йорданов.
Йорданов беше поканен на приятелски разговор с ръководството на ДП НКЖИ. Бяха обсъдени личният и професионалният му път, ежедневните проблеми и трудности, а в края на срещата генералният директор инж. Александър Вецков му връчи грамота и плакет – заслужено признание за професионализъм, дълг и човечност.
Вецков споделя: Йордан Йорданов е ярък пример за това как всекидневният труд се превръща в истинска кауза. За него сигурността на железния път не е просто задължение, а мисия, изпълнена с отговорност и отдаденост. В студ и вятър, в мъгла и тъмнина – когато никой не вижда и не аплодира – той продължава по своя участък. Следите, които оставя, са немият подпис на неговата вярност към професията и доказателство за високия професионализъм, на който се крепи железопътният транспорт у нас.
