Концесията на Летище София трябва така да се структурира, че пътуващите със самолет да не се наказват за лошото управление на железниците. Ако интермодалните терминали осигуряват възможност на едно място товари да се прехвърлят от железопътен транспорт към автомобилен, корабен и ако е възможно, въздушен, то финансовата оскъдица принуди правителството на ГЕРБ да подходи към интермодално бюджетиране. Концесията на Летище София трябва да осигури средства, с които да се финансира стабилизирането на Български държавни железници.
Идеята има своята логика по няколко причини, стига да бъде реализирана правилно.
Без железопътен транспорт някои населени места и конкретни социални групи ще бъдат обречени на изолация и бедност. Жителите на сателитни градове като Своге, Септември, Левски намират препитание в София, Пловдив и моделът със сигурност важи за още много населени места.
Освен това качествените жп превози пестят време, средства и са много по-щадящи за околната среда. Накуп тези съображения издигат жп транспорта до степен на необходимост както от икономическа, така и от социална и екологична гледна точка. И докато на хоризонта не се намери голяма частна компания (или достатъчен брой малкифирми) с намерение да предлага превози, покриващи линиите на БДЖ, държавата ще трябва да изпълнява и тази си функция.
Тоест БДЖ трябва да се стабилизира или да се инвестират средства в основаването на ново дружество, което най-вероятно ще излезе дори по-скъпо.
От тази гледна точка съвпадането по време на концесията за Летище София и оздравяването на железниците може да осигури онова удобство, което се изпитва при улавянето на редки моменти. През 2008 година, когато държавата се чудеше какво да прави с натрупаната свръхликвидност във фискалния резерв вследствие на извънредно високите приходи, тогавашният финансов министър Пламен Орешарски инициира създаването на Сребърния фонд – ликвидни средства, които стоят във фискалния резерв и по закон не могат да се ползват за нищо друго, освен за „гасене на пожари" в пенсионната система. Ако тези средства не бяха резервирани за специално предназначение, най-вероятно вече щяха да са изхарчени, така както в един момент бе изхарчена останалата оперативна част от резерва ведно с резерва на здравната каса.
Сега постъпленията от концесията на столичната аерогара също имат перспектива да се окажат значителен приход с еднократен характер и влагането им в оздравяване на държавната железница има много повече логика, отколкото насочването им към текущи разходи, както стана с постъпленията от приватизацията на „Булгартабак".
За да се постигне максимална обществена полезност обаче, преливането на средства от въздушен към железопътен транспорт трябва да почива на няколко принципа.Първото и най-важно нещо е да се гарантира, че проблемите, водещи до загуби на БДЖ, са отстранени, и веднъж след като просрочените дългове се покрият, те няма да започнат да се трупат отново. Понятието е известно с английския термин moral hazard и маркира навика на неефективните институции да продължават да трупат загуби, знаейки, че ще бъдат спасени от държавата. Явлението не е чисто български патент, но в България се случва по-често, и последният пример за това е фалитът на Корпоративна търговска банка, заради която държавата изтегли заем и подсигури изплащането на гарантираните депозити. И този пример е напълно релевантен, защото БДЖ може и да не привлича влогове, но загубите му се плащат от данъкоплатците – дали като загуба на някога придобити активи, след разпродажба в условията на фалит, или като разходи за спасяването и оперирането със същите активи.
Освен реформиране на държавните железници ще е необходимо да се разработи и такъв концесионен механизъм, че въздушният транспорт да не бъде наказан и да плати спасяването на БДЖ.Например, ако се търси спешно осигуряване на ликвидност, то не трябва да е за сметка на обществения интерес при концесионирането на летището. Той навярно се дефинира през ефективно обслужване и възможно най-ниски летищни такси в комбинация с максимално възнаграждение за държавата, че отстъпва този бизнес.Еднократно плащане на голяма сума в началото и малки отчисления впоследствие, или значителни отчисления през всяка от годините на концесията при минимално начално плащане са варианти, между които управляващите трябва да изберат най-оптималния. И при избора не трябва да изхождат от краткосрочната ликвидна нужда, свързана с БДЖ, а от това, че косвено ще определят качеството и цената на услугите на най-голямото летище в държавата за десетилетия напред.В това отношение можем само да се надяваме, че управляващите знаят истинския потенциал на столичното летище , защото превръщането му в социално заведение за издръжка на притеснени чистачки със сигурност намалява печалбата му. Дано поне държавниците знаят истинския потенциал на аерогарата.
Стефан Антонов,
.jpg)
