Движение за европейско развитие на българските железници
НА 9 ФЕВРУАРИ 2021 г. КТ „ПОДКРЕПА“, БЪЛГАРСКАТА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА И СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ ПО ЖЕЛЕЗОПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ, АВТОМАТИКА, КОМУНИКАЦИЯ И ИНДУСТРИЯ, ПРОВЕДОХА КРЪГЛАТА МАСА ЗА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ.
Във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ) от Европейската комисия бяха зададени следните въпроси по стълба „Транспортна свързаност“:
1. Как бихте оценили целесъобразността и въздействието на предвидените инвестиции в транспорт за постигането на целите, заложени в Зелената сделка? Кои биха били мерките с най-значим принос за стимулиране на работни места, растеж и намаляване отделянето на СО2? Правили ли сте оценка на предлаганите мерки въз основа на „принципа за нанасяне на незначителна вреда“?
2. Бихте ли предвидили допълнителни мерки в ПВУ за инвестиции в железницата за подобрения в инфраструктурата и ERTMS или те трябва да се покриват от други източници на финансиране?
3. Защо SCADA, а не ERTMS? Разходи? Техническа готовност? Технически трудности в осъществяването на ERTMS? Планирате ли монтирането на SCADA и по-късно – на ERTMS?
4. Смятат ли българските власти за приоритет завършването на TEN-T мрежата? Как се съвместява ПВУ със завършването на коридора Ориент/Източно Средиземноморие? Защо приоритизиране засилването на връзките със Сърбия и Северна Македония повече, отколкото завършването на коридора от основната мрежа Ориент/Източно Средиземноморие?
5. Какви реформи и мерки, свързани с транспорта, предвижда ПВУ да допринесат за прехвърляне от един на друг вид транспорт и за подобряване на околната среда?
6. Какви конкретни мерки предвиждате за разпространяване на електромобилността в страната?
7. Разглеждате ли пътната безопасност като предпоставка за устойчив транспорт и какви конкретни мерки и реформи в това отношение бихте приложили?
8. Предвиждате ли реформи и мерки за държавните предприятия в транспорта? Ако да, в какъв аспект?
9. Каква ще бъде координацията на предвидените мерки с инвестициите, предвидени по кохезионната политика и Механизма за свързаност на Европа?
10. Виждате ли възможност за участие на държавна помощ относно предвидените мерки за изграждане на интермодален терминал и закупуването на подвижен състав?
Защо тези въпроси, от които в много голяма степен зависи финансирането на предложените проекти не бяха поставени за обществена дискусия и няма ли това да доведе до проблеми с финансирането на инвестициите в железопътната инфраструктура и доставката на нови влакове?
От страна на ДВИЖЕНИЕТО ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ многократно сме поставяли и редица други въпроси по проблеми, свързани с бъдещето на железниците и устойчивото им развитие. Досега Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и двете държавни железопътни дружества отклоняват предложенията за диалог, а и не отговарят на въпросите:
- Защо беше провален вторият програмен период 2014-2020 г. по отношение на проектите, финансирани от ЕС за железопътната инфраструктура и каква е гаранцията, че те ще бъдат завършени до 2030 г.?
- Защо при осигурено финансиране през 2020 г. два пъти беше проваляна обществената поръчка за доставка на нови мотрисни влакове (първият път за 42 влака, вторият – за 16 влака), а сега за пореден път се предвиждат нови 15 влака по Плана за възстановяване и устойчивост?
- Защо държавната железница остана без влакове, вагони и локомотиви и за какво през последните години бяха похарчени общо около 6 млрд. лв.?
- Защо от доставените общо 50 броя мотрисни влакове през 2004-2005 г. днес 40 % от тях не са в експлоатация поради лошото им техническо състояние? Какво ще направим за да не се повтори това и с новите локомотиви. Защо не се инвестира в технически бази за ремонт и поддържка на подвижният железопътен състав?
- Как железниците ще подобрят конкурентоспособността си и качеството на услугата и ще увеличат пазарния си дял и собствените приходи?
- Кога българските железници ще достигнат поне средното европейско ниво на участие в пазара на транспортни услуги и ще догонят 67-процентното изоставане?
- Защо изоставаме с инвестиции в новите високотехнологични интермодални технологии, при условие че родната железопътна индустрия произвежда специализирани вагони за превоз на камиони и контейнери.
- Докога ще се отлага цялостното завършване на проточилия се 15 години проект София-Пловдив-Бургас и реализирането на обещаното времепътуване от 3 часа?
- Каква е сравнителната оценка на ефективността на инвестициите в железопътния участък София-Пловдив, където през следващия програмен период предстои да се инвестират около 1 млрд. лв., за да се намали с 18 минути времепътуването между двата града?
- Докога българските държавни железници ще продължават да са неконкурентоспособни на пазара на транспортни услуги и ще продължава „усвояването“ на пари без да има ясна политика и конкретни цели за осигуряване на качество на услугата, растеж на превозите и приходите и равноправна конкуренция на транспортния пазар в полза на българската икономика и гражданското общество.
- Как ще се реализира в България политиката на Европейския съюз по отношение засилване ролята на железниците във връзка със зелената сделка, мобилността и зелената безопасност и с какви акции ще се подкрепи новата инициатива на ЕК, която обяви 2021-ва за Европейска година на железниците? ЕК постави като основна задача и цел съществена част от превозите да се осъществяват по железопътен транспорт. Пазарният дял на нашите железници е 2,5 пъти под средния за европейките железници.
- Докога ще се крие същинското състояние на българските железници и сериозното им технологично изоставане, превърнало се в пречка за осъществяването на единно европейско железопътно пространство?
- Каква е политиката на МТИТС за трансформация на транспортната услуга, което е в основополагащо на зелената сделка в транспорта?
Глобалният проблем на българските железници е КАК СЕ УПРАВЛЯВАТ !!! Защо превозите на пътниците, товарите и приходите намаляват след като парите за железниците се увеличават ежегодно?
Ние от ДВИЖЕНИЕТО ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ предлагаме на българската икономика и гражданското общество решение на поставените въпроси с предложената от нас ПОЛИТИЧЕСКА ПЛАТФОРМА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ, тя ще бъде представена на политическите партии, които искат да се ангажират с държавното управление на страната през следващите години, като сме готови да проведем отговорен политически дебат за състоянието и бъдещето на железниците. Ние предлагаме да се въведе интегрирано финансиране в пакет на системни железопътни проекти с ефективност на инвестициите и ефект върху подобряването на мобилността. Липсата на достъпна мобилност е бариера за икономическото и социалното развитие на обществото. Време е да се прекрати практиката „дайте пари да ги усвоим“ и да се премине към финансиране на политики и цели за гарантиране на устойчиво развитие.
Българските железничари и тези, които развиват съпътстваща дейност, свързана с железниците, както и потребителите на железопътната услуга очакват отговорно политическо поведение и ангажираност за бъдещето на българските железници в Европа.
