Петър Мутафчиев, министър на транспорта в периода 2005 – 2009 и бивш народен представител от БСП, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Концесията е най-правилното решение за дългосрочното развитие и конкурентоспособността на българските летища. Това заяви транспортният министър Ивайло Московски на тематична конференция за авиационния бизнес и инвестициите. Московски каза още, че изграждането на модерна летищна инфраструктура изисква време и значителни финансови средства. А за да бъдат осигурени постоянно и в дългосрочен план е избран подходът на концесионирането на летищата. Г-н Мутафчиев, какво е вашето принципно отношение към концесия на летищата?
Петър Мутафчиев: Аз мисля, че трябва да разделим въпроса на две. Първо, концесията като форма на публично-частно партньорство, с която може да се изгражда държавна инфраструктура, е една добра форма тогава, когато държавата не може да си позволи отделянето на големи средства, за да може да се построи тази инфраструктура. Тя касае не само летища, но също така автомагистрали. В този смисъл обаче, трябва да има ясно виждане на държавата по какъв начин ще се развива определената инфраструктура, включително летището и какви инвестиции трябва да бъдат направени. В зависимост от този принцип, за който ви казах, може да се даде оценка за една концесия дали тя е удачна, дали е оправдана, и съответно дали е необходимо да се извършва. Има още един елемент, ако ми позволите само да добавя, това е общественият интерес. С всяка една сделка, която държавата си позволява да извършва с публична държавна собственост, трябва да се търси обществения интерес – на обществото, на бизнеса, и разбира се, не на последно място финансовия интерес на държавата.
Водещ: В момента са предоставени на концесия за период от 35 години летищата във Варна, Бургас и Горна Оряховица, каза още министър Московски. Как коментирате този период от 35 години – прекалено дълъг ли е, нормален ли е в европейската практика?
Петър Мутафчиев: Това е най-дългият срок, на който по българското законодателство и повечето европейски страни може да се отдава на концесия определена държавна инфраструктура. А какъв ще бъде срокът, зависи от анализите, които ще се направят за концесията. Говоря и за финансови, и съответно за инвестициите, които ще бъдат вложени, за да може инвеститорът да има възможност не само да изплати средствата, които е положил за изграждането на инвестицията, а и същевременно да може да получи и някакъв допълнителен приход.
Водещ: Що се отнася до концесията на Летище София имаше много остра реакция от страна на опозицията, че отдаването му на концесия застрашава националната сигурност на страната. Споделяте ли тази теза? И има ли рискове за националната ни сигурност от една такава концесия?
Петър Мутафчиев: Все пак не забравяйте, че аз съм представител също на опозицията, така че имаме и своите притеснения. Вижте какво, всяко едно правителство, което предприеме ход за отдаване на концесия или приватизация, трябва много ясно да покаже критериите, на които се е спряло и по какъв начин се гарантират всички тези интереси, за които говорихме. Защото националната сигурност е държавният интерес, за който говорихме. Но и защита на интереса на всеки един гражданин. Това значи дали цените на билетите ще скочат, дали ще се подобри обслужването и т.н. Така че в зависимост от това как е представено в обществото, съответно едно действие по отношение на концесиите, може да породи много притеснения. Виждате, че не само опозицията в момента се противопоставя, защото има въпроси, на които не са дадени отговори, включително за националната сигурност – притесняват се по отношение на работните си места работещите на Летище София, същевременно си задава въпроса какви ще бъдат инвестициите и защо точно 35 години, както и вие го зададохте. Същевременно има притеснения и за размера на таксите, защото знаете, че по европейска директива таксите се определят при преговори на летището заедно с операторите, и съответно министърът на икономиката и министърът на транспорта трябва да издадат наредба, по която да определят тези такси за предстоящата година. Така че много са въпросите, на които няма отговори. Оттам идват съответно и притесненията, както в опозицията, така и при българските граждани.
Водещ: Точно това беше и моят въпрос, че принципно въпросителните идват от неяснотите от самото отдаване на концесия, а не заради самото концесиониране?
Петър Мутафчиев: Точно така.
Водещ: Вашата оценка каква е – би ли имало достатъчно инвеститорски интерес към Летище София, за да може да сключи държавата наистина изгодна сделка?
Петър Мутафчиев: Летище София погледнато от геополитическа гледна точка е на едно чудесно място – в столицата на България, което дава възможност за добри трансферни полети. Тоест, от далечни дестинации от Летище София и организирането примерно след час-два на полети, които са до по-близки дестинации до Европа, Балканските страни и т.н. Така се развива и Летище Истанбул. Така че с малко по-ниски такси това може да се постигне, което ще увеличи безспорно и пътникопотока. Летище София засега има една добра, перфектна инфраструктура. Говоря за Терминал 2, и за съответно пистата, местата за паркиране на самолетите и т.н. Безспорно трябва и Терминал 1 да бъде модернизиран. Ако това стане – да, има шансове, но важно е да има и изискване към инвеститора точно за тези трансферни полети, а доколкото знам, в документацията е включено само за транзитни полети. Тоест, с кацане в София и продължаване на полета до следваща дестинация. Имам още едно притеснение, което се явява от намеренията на сръбското правителство да концесионира Летище Белград, и доколкото имам информация, там условията са доста по-леки от условията, които са поставени в София. Това безспорно ще разсее една част от инвеститорите, които бяха се насочили към Летище София. Така че нека да изчакаме, да видим. Мисля, че за да има спокойствие около самата концесия, трябва да стане ясно какви ще бъдат конкретните съответно средства, вложени в модернизация на инфраструктурата, доколко ще се разширява Летище София, какви ще бъдат социалните последствия, следствията за националната ни сигурност и тогава наистина може да има една сделка, която, ако отговорите задоволяват обществото, да бъде одобрена от него.
Водещ: Възможно ли е концесията на Летище София да се окаже панацея за БДЖ, тъй като транспортният министър подчерта, че стратегията предвижда парите от концесията да отидат за дългове на БДЖ?
Петър Мутафчиев: Аз мисля, че именно заради тези изказвания на цялото правителство – виждате ли ще дадем летището, за да закърпим положението в БДЖ, създаде едно противопоставяне между работещите в железницата и на Летище София. Къде ще отидат тези средства, които се изискват кешово, е решение на самото правителство. По-важно е, когато отдаваш един инфраструктурен обект, който е държавен, управлява се от държавно дружество, там работят хиляди работници, трябва в края на краищата да обясниш какво ще се случи с тази инфраструктура, защото смисълът е този. Не да дадеш някой да експлоатира и да печели от това, а той да ти даде кешово пари, които са ти необходими за някаква трета дейност. Така че струва ми се това беше един грешен ход да се обяснява, че това е основната и главна причина. Не, това не бива да бъде основната и главна причина. Възможно е това нещо да стане. Това ще помогне на транспортната система, но пак казвам, не бива да се счита за сметка от един вид транспорт за друг вид транспорт.
Водещ: Прецедент ли е когато една инфраструктура, едно дружество е на печалба да бъде отдавана на концесия? Защото имаше и такива упреци, че Летище София реализира огромни печалби, и че тази концесия е подготвена за определен човек?
Петър Мутафчиев: Доколкото виждам от финансовите отчети на Летище София, то тази печалба се свива през годините. И аз мисля, че държавата сериозно трябва да помисли защо се случва това. Дали е само допълнително от операторите, които влязоха в летището. По европейската директива знаете, че над 2 милиона летищни пътници могат да допускат и оператори-дубльори за наземни, и са длъжни дори, когато има желаещи за това, дали условията, при които те са допуснати до инфраструктурата и до обслужване на летището са нормални, така че да не вкарват в загуба основния оператор, който е Летище София, но въпреки това тук не става дума за самото дружество. Защото това дружество ще престане да управлява инфраструктурата Летище София и ще дойде новият концесионер. Въпросът е, когато правиш концесия, съответно да се вложат частни пари за изграждане на държавна инфраструктура, и тази инфраструктура да се експлоатира, както казахме в началото, по-дълго време. Можеш да кажеш какво очакваш от изграждането на тази нова инфраструктура. За съжаление, явно това не се обясни добре на българските граждани, и си е проблем на самите управляващи.
Източник: http://focus-news.net, 13.09.2016г.
