Александър МЛАДЕНОВ разказва за дейността на „Хели Ер“, единствената авиационна компания в България, изпълняваща полети за спешна медицинска помощ
„Хели Ер-САУ“ АД е български авиационен оператор, основан през 1990 г., предлагащ набор от специфични авиационни услуги. Това са превоз на пътници и товари, основно извън България, основно по програми на ООН и на Световната програма по прехрана към ООН (UN WFP) – както с хеликоптери, така и със самолети. Една от основните дейности на компанията в България, започната през 2013 г., по инициатива на председателя на съвета на директорите на компанията Георги Спасов, са полетите за спешна медицинска помощ. Това става възможно след като компанията въвежда в експлоатация два хеликоптера Agusta A109K-2 (LZ-CEA и -CEB), които преди това са експлоатирани от швейцарския оператор за спешна медицинска помощ Rega. Тези хеликоптери са закупени директно от производителя, италианската компания AgustaWestland (от 2016 г. носеща новото име Leonardo Helicopter Division.
Първата машина пристига в България през март, а втората през август 2013 г. Заедно с купуването А109К2, компанията инвестира сериозни средства в обучение и сертифициране на пилоти и технически персонал, за да осигури тяхното нормално опериране. Също така компанията става и оторизиран център за техническо обслужване на производителя на хеликоптерите, като инвестира в оборудване за наземно обслужване и склад за резервни части.
***
„Тази наша дейност има история. Полетите за спешна медицинска помощ в България са били изпълнявани в България в миналото от нас, но с хеликоптери от друг клас – руските Ми-8, когато е имало целево финансиране от държавата. След това има прекъсване, защото държавното финансиране спира. За разлика от нас, в другите държави от Източна Европа старата система е запазена и плавно преминава в новите системи за спешна медицинска помощ по въздуха, отговарящи на европейските изисквания. Ние като авиационен оператор обаче не сме прекъснали изпълнението на този вид полети – с Ми-8 в Африка по договори с ООН редовно изпълняваме полети MEDEVAC, CASEVAC и SAR (първото е медицинска евакуация на болни, второто е евакуация на пострадали при произшествия, а третото са полети за търсене и спасяване). Така в продължение на много години запазваме капацитет и знания, и допълнително трупаме опит. Част от същите пилоти, летящи на Ми-8 в Африка преминаха на А109К2, когато създавахме нашата система в България“, споделя Захари Алексиев, изпълнителен директор на компанията. Той допълва, че в Европа полетите за спешна медицинска помощ (HEMS – Helicopter Emergency Medical Services), изпълнявани от авиационни оператори, са ежедневна и в повечето случай животоспасяваща, дейност, регулирана от Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA). Съгласно определенията на EASA, полетът на хеликоптер под одобрение за HEMS има за цел оказване на бърза медицинска помощ, където се изисква незабавно или бързо транспортиране, чрез превоз на медицински персонал; медицински доставки (оборудване, кръв, органи, лекарства) или на болни или наранени лица и други директно засегнати лица (както е описано в Регламент №965/2012 на Европейската комисия).
„Ние сме първият и единствен търговски авиационен оператор, сертифициран за HEMS в България и през тези четири години както едностранно, така и с помощта на компетентните органи, успяхме да разрешим редица организационни въпроси, така че да положим основите на тази система в България. Естествено, все още има още много да се направи – например да се разрешат нощните визуални полети. В Наредба № 2 от 10.03.1999г. за правилата за полети, изготвена от ГД ГВА, такава възможност не се предвижда (сега нощен визуален полет може да се изпълнява само по кръга на летищата), но същевременно в Сборник „Аеронавигационна информация и публикация“ (AIP) на РВД това нещо го има като разрешено“, казва Алексиев.
По принцип използването на хеликоптери за спешна медицинска помощ е допълване на наземната спешна медицинска помощ, на места където има нужда от бързо време за реакция или пък отсъства подходяща пътна мрежа за бърз наземен транспорт на пациентите. В България такива места, където въздушната помощ е особено от полза при спешни случаи и тежки произшествия, са труднодостъпните планински и други райони с недобре развита пътна инфраструктура, отдалечените места от болнични заведения, а също там където наситения наземен трафик не позволява бърз достъп до инцидента с наземна линейка.
Хеликоптерите дават възможност на медицинските екипи да отидат най-бързо до мястото, където се намират болните или пострадалите и да ги транспортират до най-подходящата болница. При единна система за бърза медицинска помощ, организирана и финансирана от държавата (която все още не съществува и не е ясно кога ще започне да се изгражда, въпреки че съществуват декларирани намерения за това от Министерството на здравеопазването), достъпът до въздушната спешна медицинска помощ би следвало да става само едно обаждане на телефон 112.
Според Алексиев основният стълб във финансирането на системата за спешна медицинска помощ с хеликоптери следва да се осигури от държавата, каквато е и преобладаващата международна практика, особено в страните от Източна Европа. Като спомагателен стълб вече идва и организирането и финансиране от застрахователните дружества, и други неправителствени организации, имащи интереси в спешната медицинска дейност и търсенето и спасяването.
Засега това не може да стане по една или друга причина, но „Хели Ер-САУ“ не се отчайва, и продължава да работи. „Ние сме търсени от различни компании, институции и държавни структури. Спасявали сме хора в планините, транспортирали сме болни и ранени от една болница в друга, но всичко това се прави спорадично, на парче и не е в система. Дори поддържаме ежедневно готовност за излитане, въпреки че към момента не сме включени нито към системата за спешна медицинска помощ, нито към тази за търсене и спасяване при авиационни произшествия. Отчитайки доказаната полза от тази дейност и нашият непрекъснат стремеж да спазваме и изпълняваме най-високите стандарти за безопасност, сигурност и ефективност на нашите операции, би следвало заинтересованите държавни институции да покажат необходимата заинтересованост за развиване на системност в тази насока. Заявен постоянен интерес има само от застрахователното дружество „Лев Инс“с техния продукт „Активна грижа“, което ни е редовен клиент“.
Само за 2016 г. авиокомпанията е изпълнила осем акции за HEMS, търсене и спасяване, като на 10 души е оказана първа медицинска помощ или са транспортирани до болници. Някои от тези акции, проведени в труднодостъпни планински райони, се оказват животоспасяващи. Следва да се и отбележи, че често подобни полети се изпълняват при рискови за екипажите условия, но от друга страна придобитият по този начин опит прави пилотите на хеликоптери А109К2 единствените в България не само обучени, но и квалифицирани да изпълняват такива дейности.
Виктор Варошкин, спасител и парамедик на „Хели Ер“, дава пример за скоростта на реагиране при получаване на сигнал за сериозна злополука в Рила на 25 юли 2016 г.: „Излетяхме от София, за 12 минути стигнахме до района на Мальовица, търсенето на пострадалия отне две минути, след това работата на спасителя до качване на борда беше осем минути и обратния път до София още 12 минути, с кацане на площадката на Окръжна болница. Ако трябваше да се прави със спасители и наземни средства, тази операция щеше да отнеме часове, дори половин ден“.
Така описаният специфичен опит, както и техническите характеристики на хеликоптерите, би трябвало да бъдат използвани като наличен ресурс от страна на държавата при изграждането на системата за търсене и спасяване, съгласно изискванията на международното и национално законодателство в областта.
Относно готовността, която се поддържа, Алексиев допълва, че „Хели Ер-САУ“ има оперативен център в офиса си в северния район на летище София, който работи 24 часа в денонощието. Екипажите на А109К-2 поддържат дежурство на летището както в работно, така и в извънработно време, за изпълнение на медицински и други задачи през светлото време на денонощието. В рамките на работното време готовността за излитане е 30 минути след получаване на заявка, докато в извънработно време е един час, включително в събота и неделя. „Ако има по-сериозен ангажимент, с договор от държавата например, това време може да се съкрати до 20 или дори 10 минути“, отбелязва той.
***
„Имаме петима преквалифицирани пилоти от хеликоптер Ми-8 на А109К2, които са с голям професионален летателен опит (между 5000 и 10 000 часа ). Те имат различни видове допълнителна квалификация и опит като: полети в нелеките условия на Африка, активно участие в мисии на ООН, изпълнение на инструментални полети, познаване на планинските и други райони на България и изпълнение на полети с товари на външно окачване.
Различните видове квалификация на състава доведе до много бързо и лесно преминаване и усвояване на новия тип хеликоптер А109К-2, както и изпълнението на различните видове дейности с него“, обяснява Васил Вълков, пилот и директор „Летателна експлоатация“.
„Също разполагаме и с двама парамедици, завършили съответния курс за подготовка, които са сертифицирани за оказване на първа помощ“ – продължава Алексиев – „Единият от тях е и първият сертифициран в България спасител на лебедка, а другият е техническо лице на хеликоптер, който лети в екипажа, и се намира на лявата седалка, подпомагайки пилота и работи с лебедката. Тези специалисти са на борда при медицински задачи и тяхната тренировка се поддържа редовно. Освен това, в рамките на сътрудничеството по линия на продукта „Активна грижа“ при мисии за планинско спасяване на борда на хеликоптера има и квалифициран спасител на Планинската спасителна служба (ПСС) към Българския червен кръст (БЧК), който се спуска с лебедката. Също така БЧК осигурява и лекарите. Обучихме част от планинските спасители за работа на лебедка – те са ентусиазирани да правят това и тази подготовка редовно се поддържа с тренировки. Самите спасители високо оценяват възможностите на хеликоптера като средство за планинско спасяване. Още повече, че характеристиките на нашите А109К-2 са нагласени точно за работа в планински условия, на голяма надморска височина.
Успяхме, със съдействието на всички заинтересовани организации – РВД, Летище София и ГД ГВА, да разработим процедура за максимално бързо излитане при полет за спешна медицинска помощ. В този случай нашият хеликоптер е с предимство при излитане пред останалия въздушен трафик, като за целта използва специална въздушна пътека за рулиране от хеликоптерната стоянка пред нашия хангар до пистата за излитане и кацане на летище София, включена в схемата на летището. Имаме идея местата за дежурство на хеликоптерите да се преместят от Летище София на други подходящи места, адекватно разположени спрямо територията на страната и нуждите на спешната медицинска помощ. Това ще намали времето за реакция, като същевременно няма да влияе на излитащия и кацащ трафик на Летище София“, продължава Алексиев.
От авиокомпанията отчитат, че направените до момента стъпки са ясна индикация не само за ангажираността на „Хели Ер“ но и на въздухоплавателната администрация в поетапното въвеждане на услугата HEMS в България. Същевременно, с оглед на стартиралия процес по изграждането на една друга система в страната – тази по търсене и спасяване – обосновано би било това сътрудничество да продължи и в тази насока, като от авиационния бранш очакват държавата официално да регламентира тяхното участие в дейностите по търсене и спасяване, така както е и изрично посочено в релевантното международното и национално законодателство. Готовността и желанието на авиокомпаниите като „Хели Ер“ за участие в посочените две системи демонстрира тяхната адаптивност и разширяването на профила им, и то в насока, която предоставя на държавата възможност веднага да оползотвори допълнителни технически ресурси при предоставянето на услуги с широката обществена полезност.
***
„Едно друго голямо преимущество при нас е техническото обслужване. Имаме обучени техници в учебния център на завода-производител за извършване на всички видове прегледи на машините. Освен това сме и оторизиран център на производителя на хеликоптерите, като работим и по хеликоптери на външни клиенти. Фактът, че извършваме сами техническото обслужване и имаме цялото необходимо наземно оборудване за хеликоптери от серията А109 позволява сериозно да оптимизиране цената на поддръжката и полетите на машините.
Също така, вече имаме готова и цялата наземна част на системата за HEMS, създадена стъпка по стъпка през тези четири години – и като персонал, и като процедури, и като техническо обслужване, и като координационен център. Притежаваме и пълен комплект медицинско и друг вид спасително оборудване за хеликоптерите“, продължава Алексиев.
***
В последните три години се наблюдава инициатива за създаване на площадки за кацане на хеликоптери до някои от големите болници в София и страната. Понастоящем са изградени хеликоптерни площадки на: „Сити Клиник“, „Света Анна“ и Правителствена болница „Лозенец“ в София, както и болницата в Бургас, „Уни Хоспитал“ в Панагюрище и Университетската болница „Света Марина“ във Варна. Същевременно летателните характеристики на хеликоптерите, заедно с високата професионална подготвеност на пилотите, позволяват, при спазване на приложимите стандарти за безопасност да се осъществяват излитания и кацания за оказване на спешна помощ на площадки, избрани от командира на хеликоптера. При транспортиране на пациенти до болници в центъра на София за кацане може да се използват и стадионите.
***
„Хели Ер-САУ” използва своите две машини А109К2 и за транспортни задачи Те имат възможност да превозят максимален товар до 800 kg на външно окачване, което се оказва особено ефективно при някои товари с по-специфични габарити, включително и във високопланински условия. Така например, през юли 2015 г. един А109К2 беше задействан в логистична поддръжка на гасенето на големия пожар в Рила, избухнал над Рилския манастир. Машината, пилотирана от Васил Вълков, превозваше пожарникари от площадка до манастира до високите части на планината и обратно, както и оборудване за гасене на външен товар.
През юли 2016 г. една от машините транспортира като външен товар оборудване на въздушни балони с горещ въздух и други товари до Седемте рилски езера, на надморска височина 2500 метра, и то при доста високи температури на околния въздух, надхвърлящи 20 градуса. Хеликоптерите също се използват и за строително-монтажни работи.
Вече е обичайна практика „Хели Ер” да предоставя хеликоптерите и при заснемане на филми, реклами и музикални видеоклипове.
Машините може да се преоборудват и в конфигурация за превоз на пътници (до 5 души), което ги прави подходящи за бърз и безопасен превоз на малки групи, като често се изпълняват и VIP полети. Максималният обсег при пътническа/карго конфигурация е 416 km.
Компанията
Авиокомпания „Хели Ер-САУ” АД е основана през 1990 г. Тя предлага услуги, специфични за авиационния пазар, включващи широк обхват от авиационни дейности на базата на чартърни полети със самолети и хеликоптери.
Основните дейности включват превоз на пътници и товари по международни и вътрешни линии, полети за спешна медицинска помощ, строително-монтажни авиационни услуги, превоз на пътници, персонал и товари за хуманитарни и мироопазващи операции, техническо обслужване на хеликоптери Мил Ми-8П и Agusta А109К2 и пътнически самолети Let L-410UVP-E20.
От 1997 г. авиокомпанията започва да работи основно по програми на ООН и на Световната програма по прехрана към ООН, където се ползва с много добра репутация на надежден оператор. До момента има хиляди летателни часове за транспорт на пътници и товари в труднодостъпни места и размирни държави като Ангола, Гвинея, Мозамбик, Бряг на Слоновата кост, Сиера Леоне, Судан, Афганистан, Сомалия и др.
За спешна медицинска помощ
„Хели Ер-САУ”предлага широка гама полети за спешна медицинска помощ включващи: транспортиране на медицински персонал и оборудване, директно на мястото на инцидента/злополуката или в близост и бързо транспортиране на пациента до болница. (например при пътни произшествия, планински злополуки и т.н.), както и планирано спешно и бързо транспортиране между болнични заведения на критично болни пациенти, нуждаещи се от специализирани грижи.
Хеликоптерите A109K2 могат да изпълняват полети до оборудвани и необорудвани площадки, включително над гъсто населени райони и труднодостъпни места, включително най-високите планински върхове в страната.
Медицинската и спасителна апаратура на борда на А109К2 включва:
– модерна бордна система за пациентски мониторинг и кардиостимулация Corpuls 3, производство на немската фирма GS. Данните са записват и могат да се принтират на шестканален принтер, като има и възможност да се изпращат в съответната болница по време на полета
– транспортен вентилатор и аспиратор за обдишване на пациента
– кислородна система
– амбулаторна чанта
– носилка и лебедка
Край на Каре 2
Каре 3 – таблица
Характеристики на A109K-2
Размери, m
– дължина 13,03
– височина 3,50
– диаметър на винта 11,00
Маса, kg
- празен 2000
- максимална излетна 2850
- макс. полезен товар 800
Скорост, km/h
- максимална 282
- крейсерска 250
Далечина на полета, km
- с максимален товар 250
- с макс. гориво 437
