Железопътното дело в днешна България води началото си от построяването на първата линия Русе – Варна през 1866. След Освобождението са създадени Българските държавни железници.

Дължината на железопътните линии през 1939 г. е 4426 км.

След 1944 година едни от първите обекти обявени за национални строежи са транспортни, вкл. железопътните. Железопътната линия Перник – Волуяк – София, дълга 58 км, е завършена предсрочно в края на 1949 г. Железопътната линия Левски – Ловеч – Троян през 1948 г. е обявена за национален строителен обект. Изградена е от бригадири.

На 21 декември 1952 г. е въведена в експлоатация цялата предбалканска линия София – Карлово – Карнобат – Бургас, третата основна артерия в направлението Изток-Запад.

Изградената жп линия Самуил – Силистра с обща дължина 114 км и и участъците Горна Оряховица – Лясковец – Златица – град Елена, Червен Бряг – Златна Панега, Видин – Кошава и други с обща дължина 203 км. допълват изграждането на цялостната железопътна инфраструктура и играят конкретна регионална роля, изпълнявайки важни социални, икономически и отбранителни функции в най-тежките и бедни райони в страната.

Към края на 1985 г. в страната са изградени 747 индустриални жп клонове, които обслужват най-големите промишлени предприятия, енергетиката, пристанищата, строителните комбинати и крупните складови бази. В тях се извършват над 60% от товаро-разтоварните операции в железниците.

 

Електрификацията на българските железници започва през 1963 г. Въз основа на електрификацията се позволява да се започне с автоматизацията, електронизацията, механизацията на процесите и с внедряването на съвременните компютърни технологии в железниците.

С най-голям съзидателен резултат през този период е удвояването на близо 1000 км жп линии, първоначално по главното северно направление София – Мездра – Плевен – Горна Оряховица – Варна, дълго 500 км. Започва се активна работа и по основното южно направление за затваряне на този пръстен от Варна през Синдел – Карнобат – Бургас – Стара Загора – Пловдив – София.

Производството на нови транспортни средства обхваща пътнически вагони различни класи.Най-големите жп заводи се намират в София и Бургас, съответно завод “Г.Димитров” и завод “Червено знаме”. Създадени са още жп заводи в Левски, Дряново, Септември, Карлово и др.

За осигуряване на железниците с квалифицирани кадри в София своето основно място заема ПЖИ „Тодор Каблешков“. Tо води началото си още от 1922 г., създаден  с Указ № 60 на Н.В. Цар Борис III като  Държавното железопътно училище със статут на средно техническо учебно заведение, с военоорганизационна структура.

 През 1962 г. с помощта на община Кърджали в парка на града е построена първата детска железница “Пионер”. През 1979 г. в подножието на южната част на Младежкия хълм в Пловдив е пусната втората детска железница. Планове и разчети за такива железници се подготвят за София, Варна, В. Търново, Плевен и другаде. Те имат голям възпитателен ефект върху подрастващите, много от децата, обслужвали първите железници, стават след време железничари.

Към 1990 г разгънатата дължина на жп линии достига 7662 км, електрифицирани линии са 2650 км с приблизително 106 900 000 превозени пътника. БДЖ е основният масов превозвач в НРБ, както за пътнически така и за товарни превози.

Източник: socbg.com